Ибряма на легло, тъжно му е: Ставам на 70, а нямам пари да почерпя!

24rodopi.com/Общество

"Нямам сила, разболях се. Не е от коронавирус, някаква настинка ще да е, защото днес съм по-добре, но няколко дни направо не можех да стана от леглото. Толкова ми беше зле, то и сега де, цялото тяло ме боли, имах треска", споделя легендарният кърджалийски музикант Ибряма. Гениалният кларинетист няма температура, но се чувства отпаднал.

"Не съм болен от коронавирус, симптомите ми са различни. Не мога и равновесие да пазя. Моята жена, като премина през вируса, още не може да се оправи от него", казва пред plovdiv24 Иво Папазов - Ибряма. Музикантът не обича да го съжаляват, но няма достатъчно средства, за да живее, а камо ли пък да празнува 70-годишния си юбилей, който е на 16 февруари.

"Откъде да намеря пари, за да почерпя хората, които най-много заслужават? Аман от този вирус! Така като си лежа, все се размислям. Труден ми е бил животът. Първо не можах да си изживея детството като хората. Аз съм от музикантско семейство, дядо ми беше зурнаджия, татко свиреше, братята ми също бяха добри на саксофон и ударни. Цял живот свирех, няма почивка - събота, неделя, постоянно, ходех на музикална школа, никога не съм имал време за спорт или футбол. И сега продължавах преди тази пандемия да работя, не спирах. А сега кой ще ми гледа семейството? Да, синовете ми големи, ама и те си имат семейства, не им е до мен", споделя музикантът.

Макар че няколко пъти предлагат на Иво Папазов да се махне от България, той продължава да твърди, че тук са неговите корени и голямата му любов към природата на страната ни.

"35 години чакам да се оправи тази страна. Навремето бях оптимист, вече не мога да бъда. Става по-лошо, децата ни заминават за чужбина, изтървахме си младите. Станахме държава на пенсионерите. А можех да живея навсякъде още по времето на Тодор Живков. Още тогава имах възможност да замина като политически емигрант. Но тогава направих къща, всеки ден вземах по една заплата, имах работа и бях доволен. А сега хората живеят с 200 лева на месец. Жена ми дори взема 125 лева пенсия, представяте ли си? Аз не мога да си платя водата, тока, а и сега, като падне тоя мораториум, дето говорят за него, през пролетта, как ще оживеем ние? Аз например нямам вече никакъв спестен лев", тъжен е музикантът.

Големият ни кларинетист, който превърна традиционната сватбарска музика в джаз феномен и прослави България по света, стана популярен с оркестър "Тракия", основан през 1987 г. В края на 80-те успява да подпише договор с британската звукозаписна компания Hannibal Records, с която издава два албума със смесица от джаз, тракийска народна музика, цигански и турски ритми. След 1989 г. Ибряма започва да свири по цял свят с най-добрите джазмени, печели престижни международни отличия и възторжени отзиви от световната музикална критика. Дългогодишен член е на оркестър "Тракия" заедно с жена си - певицата Мария Карафезиева. От години семейството живее в старозагорското село Богомилово.

А дали на 16 февруари ще му се обади един от добрите му стари приятели Ахмед Доган, Ибряма сподели: "Което е право, право е - по едно време той ми даваше рамо - с негова помощ издадохме албумите "Полетът на Сокола" и "Панаир", но не съм искал повече от него. И, да, вярно е, че искаше да ми подари златен кларинет. Приятели бяхме, надявам се да не ме забрави сега, на 16 февруари. Но го разбирам, трудни времена са за всички, всеки се свил в черупката си", допълва пред Plovdiv24 Ибряма.

Преди години искали да пишат книга за живота му, но той отказал. "Щеше да я прави поетът Борис Христов, но аз вече не искам такава книга. Може би не й е времето", казва гениалният ни музикант.

"Не знам дали помъдрявам и какво е това да се чувстваш различно от друг път, но нещо напоследък съм станал много жалостив. Всяко едно нещо ми е мило, освен че не ходя на лов, все ми е едно тъжно такова. Сигурно е от възрастта, но кой го е грижа за 70-годишния човек", все пак се опитва да се усмихне Ибряма.