Кметът на Джебел и член на българската делегация в Комитета на регионите Неджми Али представя в интервю за европейското издание EURACTIV основните идеи и цели в програмата за развитие на общината в сърцето на Родопите. Това съобщават от Националното сдружение на общините в Република България.
Как ограничените ресурси развиват умението за търсене на алтернативни подходи в решаването на най-належащите проблеми в сферата на ВиК и уличната инфраструктура, улично осветление и междублоковите пространства – това са част от акцентите в интервюто, което е част от специалния доклад за възгледите на европейските общности за бъдещето на Европа. Публикацията е озаглавена „Да променим живота на българските планински общности“.
Г-н Али, защо политик с дълъг опит в европейските институции и българския парламент се хвана да е кмет на малък планински град като Джебел?
Не бих искал да Ви дам еднозначен отговор, тъй като мотивите да приема това поредно предизвикателство не са един или два.
Един от основните мотиви е чувството ми за дълг към хората, които години наред ме подкрепяха. Изпитвах тяхната гордост в мое лице през целия си житейски път в политиката и управлението.
Друг мотив, който бих искал да изтъкна и не е по маловажен, е че човек не би трябвало да бяга от поредното житейско изпитание. Не бих могъл да отрека и друго важно обстоятелство – очакването на моите съграждани. Поетата отговорност всъщност бе отговор на очакването за промяна.
Те видяха в мое лице личността с богат опит в политиката, управлението и живота, който трябваше да спре безвремието, в което Джебел се оказа.
Какво може да се направи с ресурсите, с които разполагате в общината? Какво представлява планът „Джебел“?
Бих искал да започна с един любопитен факт - бях от малкото кандидати за кметове на общини с изготвена управленска програма. Смея да твърдя, че надхвърляше срока на един мандат.
В този смисъл, изработената програма за развитие на община Джебел бе с краткосрочна, средносрочна и дългосрочна визия.
Започвам неслучайно с краткосрочната, защото в нея бяха заложени най-спешните задачи – онези, които години наред бяха неглижирани, а точно тях съгражданите очакваха да бъдат решени спешно. И още нещо важно за краткосрочната част от програмата е, че тя дава основата за реализирането на идеите в средносрочната и дългосрочна част от нея.
В програмата за развитие си бях поставил за цел още в рамките на краткосрочния период съгражданите ни да почувстват промяната в живота им. И това се случи още в началото на мандата на втората година.
Вярно е, че общини, като Джебел разполагат с много ограничен ресурс. Местните приходи в бюджета на община Джебел са едва в рамките на 10-15%. От друга страна точно това обстоятелство се оказа добър генератор за търсене и намиране на алтернативни решения. Това провокираше моя професионализъм – да откривам възможности при кризисни ситуации, каквито всъщност са ограничените ресурси.
В много спешен порядък се налагаше да решим въпроса с водоснабдяването в населените места; асфалтирането на вътрешно уличната мрежа в селата; подобряването на уличното осветление в тях; благоустрояване на уличната мрежа и междублоковите пространства са все реализирани решения от спешен порядък.
Бяха изградени и много спортни съоръжения. За първи път от много години Джебелчани усетиха промяна във всяко кътче на общината.
Районът на Източните Родопи в България векове наред са били известни с отглеждането на висококачествен тютюн, но сега се търси алтернатива. Има ли алтернатива?
Да, с производството на тютюн се приключи преди доста години. Но това не е процес присъщ само на Джебел. Световна тенденция е свиването на консумацията като процес. Общини, като Джебел също се лишиха от една традиционна култура, присъща за Родопите. В същото време, младото поколение се ориентира към новите технологии, с които намериха своята реализация в големи компании в IT сектора.
Алтернатива естествено има. Заложена е и в програмата за развитие на общината – това са балнеолечението и културно-историческия туризъм. Това са естествените ресурси, с които разполага община Джебел. Там сме заложили приоритетите за развитие.
В сферата на туризма, като първа стъпка направихме необходимото за актуване на средновековната крепост Устра. Предприеха се стъпки за прехвърляне на крепостта на Община Джебел от страна на Министерство на културата за стопанисване и управление на археологическата ценност за срок от десет години.
Световната пандемия засегна и нашата община. Не постигнахме очакваното ниво на инвестиции в балнеолечението. Изграждането на хотели със спа комплекси се очертава да се реализират едва след приключване на пандемията. Наличието на обекти с национално и местно значение, както и наличието на минерален извор са добра предпоставка за развитието на общината в това направление. Това ще даде силен тласък на местната икономика.
Джебел е планински град с над 4000 души население, който изглежда не се обезлюдява като много други подобни български градчета. Защо?
Любопитен факт е, че програмата ни за развитие даде тласък на сектор строителство. Инвестициите в изграждане на жилищни сгради е добър пример в това отношение. Новите инвестиции са в размери, които са много добри за мащабите на Джебел. Обезлюдяването, което се забелязва в някои райони на северна България, при нас го няма. Факт е, че голяма част от жилищата, които в селата са самостоятелни къщи, са реновирани и този процес продължава. Това, което споделих дотук е отговор на въпроса Ви. Щастлив съм да отбележа факта, че Джебел не се обезлюдява.
Вашият град е съвсем близо до границата с Гърция и Турция. Какви възможности създава това?
Всяка възможност, която предоставя разположението на нейната територия е добра за хората. В този смисъл, ние имаме особената привилегия да пътуваме свободно и бързо до две съседни нам държави. Нашата близост с ГКПП Маказа ни дава възможност за бърз достъп до Егейско море в Гърция. В рамките на 4-часово пътуване имаме достъп до световния мегаполис Истанбул - град с уникални исторически и архитектурни забележителности.
От друга страна, тази наша локация, дава възможност и за бърз достъп на туристите от Гърция и Турция, които посещават нашите забележителности.
Получавате ли подкрепата на централната власт – сега и по времето на предишните правителства?
Ние сме в началото на новия програмен период на ЕС. Конкретно на въпроса Ви за сработването с централната власт ще Ви кажа следното: когато е във интерес на обществото, когато е за благото на нашите съграждани – политиците следва и са длъжни да намерят общ език. В този смисъл разчитам и се надявам за добър диалог и сработване с новата изпълнителна власт в лицето на новото правителство. Ние, представителите на местната власт, ще направим нужното за развитието на регионите на всички нива – национално и европейско.
Помага ли Ви опитът в Европейския парламент и контактите, които имате в Брюксел и Страсбург?
Всеки опит е добър съветник – независимо дали става въпрос за управление на местно, централно или европейско ниво. Oпитът ми в Брюксел и Страсбург дава отражение в дълбочината и перспективата при реализация на управленската програма. Естествено, че съм запазил контактите си с колегите от Европейския парламент.
Освен тези контакти в момента като член на Комитета на Регионите и в Бюрото на Renew Europe в Комитета на Регионите разширявам и затвърждавам своите контакти с колегите от посочените институции. Съчетанието кмет на община и член на Бюрото на Renew Europe дава възможност за реализиране на политики, които допринасят за решаване на регионални, национални и европейски казуси.
А Боко Тиквата даже управлява 12 години.
ОтговорИзтриване