24rodopi.com/Коментари
Родните ученици тръпнат в очакване на Деня на розовата фланелка(който е днес), за да си спретнат някакъв флашмоб и да рекат „Не на тормоза в училище!“. Дали те или даскалите им, е спорен въпрос. Но факт, след който се изливат из медиите едни снимки на деца в розово облекло.
Идеята за този ден се пръкнала в Канада, където едно дете отишло на школо с розова фланелка, пък станало обект на подигравки. На следващия ден ученици в същото даскало влезли в час, също в розово. В знак на солидарност и някакъв розов протест срещу тормоза.
Тази история се предава всяка година с всяка училищна информация как е минал Денят на розовата фланелка.
Много си падаме по разни дни на нещото си. Умираме от кеф децата да се облекат като клоуни на Хелоуин, да веят празни тикви; пък като направят възстановка на баварско предколедно настроение „с греяно вино и щрудели“ в междучасието…
***
Насилието винаги е съществувало, от зората на човечеството. И ще приключи заедно с него. Няма изкореняване. Вътрешният плевел, чиято тор е най-различна.
По-страшно е самото мълчание, тогава, когато трябва да се действа. Страхът пред налагане на справедливост. Това е част от почвата, в която насилието се чувства най-комфортно.
От десетилетия живеем в блато и никакъв елемент от стадото да не нададе вой. Ширеща се тотална наглост от страна на шепата силни срещу морето от слаби и… пак нищо.
Това е по-страшното. Злото може да вирее само когато добрите не правят нищо.
Не се чудете защо всеки негодяй, издигнал се до някакво по-високо политическо ниво, започва да се чувства като богоизбран. Защо наглостта му се изписва на сурата. Щото няма кой да му люсне един в муцуната. Защото мълчанието и снишаването са отдавна част от политиката на съзнанието.
***
Знаете ли колко добре щяхме да сме ако бяхме общество на вълци, а не стадо тревопасни? При тези страхотни хищници на върха на йерархията е най-силният и най-умният. Водачът може да бъде изместен само от още по-качествен продукт на глутницата. Вълците никога не изоставят малките си, винаги се грижат за старите и немощни индивиди. Вълкът следва природата си въпреки всичко и въпреки всички. Той прави винаги това, което е правилно, без капка страх.
Замислете се сега какво сме ние, и не ли обратното на глутницата?
***
Нямаме нужда от розови фланелки заради снимките. Има нужда от това да се рече „Край!“ на мълчанието. Има нужда да се крещи срещу всяка несправедливост. Независимо дали тя е в автобуса, на улицата, в кабинета, на „жълтите павета“.
Всичко останало е просто съпричастност към всеобщия страх, и то за пред камерите, телефоните, фотоапаратите.
Бъдете вълци, не овце.
Истанбулската конвенция в момента в България я прилагат учителите за левчета по проекти провалят бъдещето на държавата ни.
ОтговорИзтриванеБраво! Това е истината !
ОтговорИзтриванеТова е цената на безкритичното гласуване под строй... Овцете няма как да се превърнат във вълци, грешката е в пастирите... когато овчарят е поверил стадото на кучета-помияри, съдбата на стадото е под въпрос ...
ОтговорИзтриване