Школо от два свята: Тате праща евро от Белгия, у дома учат за ползите от ЕС?!

Те отиват на училище. Дърво и камък се пукат навън. Ръцете премръзнали, сърцата дори сковани. В джобовете имат мекици от мама. За обяд. Ще хапнат в стаите, на чиновете. Нямат купони за стола. Те струват пари. Мама приготвя у дома, за да пести. Не, че има начин да се скатаят последните пет-шест лева в семейството. Толкова са. Цялото имане на една фамилия. Двама родители, три деца-на 7, 10 и 13 години. „Билетчетата“ за столовата струват по около десет лева на дете за седмица. Далеч извън и най-смелия хоризонт.

Тръгват към училище с мекичките и тетрадките, моливите, химикалите, за които са дадени последните пари на семейството, защото…

 

Единен пазар, какво прави ЕС всеки ден…

 Събрали едни ученици по проект „Портал Европа“. Обучение на тема…, организиран от Сдружение…, финансиран от…, по Програма…

Последният да затвори вратата. Повече изречения за пред „чорбаджиите“, дето дали парите, отколкото за децата и ефекта от свършеното. Подобни неща читателите не ги забелязват. Но те изобилстват в информационното пространство. Разни „проектанти“ и неправителствени организации правят какво ли не заради едните кинти от Европа.

Та, тийнейджърите учели за ЕС и структурите му. За единния пазар, функциите и разширяването на Евросъюза. Пък какво правил ЕС всеки ден…

Праснали и една ролева игра „Посланици на ЕС“. Децата представяли европейските приоритети на световната сцена. Супер дебат бил по темата „Чувстваме ли се европейци“.

Резултат от обучителния семинар-подобрили знанията си за мобилността, заетостта и социалното включване като млади европейски граждани.

Каквото и да означава това.

 

Западът тръгва от Изток

 Едва ли някой на семинара е открехнал децата, че по-големи европейци от тях няма. България е най-старата държава в Европа, запазила името си и до днес. По-древните вече не съществуват. Европейският Запад пък тръгва от Елада. Елинската култура е постаментът, върху който се гради съвременната западна литература. А от нея тръгва и възходът на цивилизацията към всички останали науки.

От Балканите започва Западът. След като бе огрян от изгрева на меката философия и прозренията на Изтока.

 

Чувстваме ли се европейци?

 Е, дали се чувстват европейци? Как оценяват разширяването на ЕС?

Ако те не се чувстват такива, то със сигурност родителите на някои от тях или пък тези на приятелите им отдавна са се почувствали. След като са заминали да бачкат в тази посока. А ежемесечните им преводи във валута благоприятстват участието в подобни форуми.

Ако пък не познават подобни примери от сорта „Татко ми строи Брюксел, но не е евродепутат“, то е почти сигурно, че ще го почувстват един ден на плещите си, след като поемат по пътя на изгнанието. Дефинирано като „Резултатите от разширяването на ЕС“.

Усещането за Европа отсъства от родния им край. За сметка на всякакви други неприятни допири с действителността.

 

Най-важното

 „Най-важно е децата да са на училище и да имаме работа“, споделя една 48-годишна жена. Изпраща всеки ден трима към школото. Пари няма, хляб няма, работа няма.

Студ и ледени хоризонти.

Тя не работи, съпругът й тепърва ще започва в цех. Няма лекарства за болките в краката. Отекли, възпалени.

Но ще стиска зъби и ще бачка. Надницата е 45 лева.

С това трябва да зададе и хоризонтите за децата.

 

Европа ги търси

 ЕС отвори границите и предизвика най-голямата миграция в историята на страната. Около два милиона потърсиха по-доброто навън.

Едни се връщат, други заминават. Разделени семейства. Деца вземат пример. Тук не става. Там може. Примерът на родителите предопредели избора на поне още две поколения нашенци.

Чувстват ли се европейци?

Иначе се справяме с демографската криза. С кинтаджийските подходи по разни програми, в които най-големи победители са организаторите на форумчета и семинари.

В същото време у дома няма работна ръка. И няма и да има. Зададените параметри са в „конфликт на интереси“. На печалбите и тези, които ги вадят в полза другиму.

 

„Гледай ми животните“

 Има овце и крави. Взема двама работници, семейство. Трябва да се грижат за добитъка. Европа плаща, той дава на тях по 25 лева. И все е недоволен.

Семейството не издържа и си тръгва. Субсидиите продължават, ама работна ръка няма.

„Гледай си ги сам, с 25 лева на ден не се гледат деца, които искат да учат“.

Прост извод, за прости хора, които така и не разбраха.

Там няма европейци. Безплатен съвет към хората с програмите. Следващия път проведете семинара в някаква такава ферма, на огледалния образ на Андрешковците.

 

Европейското и политиката

 Европа отдавна влезе в джобовете на какви ли не, от чиито усти не слиза мантрата евроатлантизъм. Колко „земеделци“ познавате, които и кол за домати не са забивали в живота си, но пък карат джипове със субсидиите? Колко политици и всьо останали приближени се сдобиха с къщи за гости, хотели и прочие?

Колко са рибите „пилоти“ край зъбатите муцуни на партията-акула, които ръфат останките от плячката, а през другото време пощят туловището от дразнещите паразити, четкайки „имиджа“?

Това децата не го забелязват ли мислите? Просто още не го осмислят правилно.

На едни целта им е да гепят някакви имоти докато облизват партийни задници, на други да получат пост, трети, четвърти…

Един общински съветник от мастита партия дори бе арестуван наскоро докато краде телета. Представяте ли си?

Разбирането за власт в опосталялата ни родина опира до тоновете суджук, а за Европа до субсидиите, които да потънат в пробитите джобове. И насреща-нищо.

Дупка, която един ден ще погълне всичко.

 

Мечтите

 На най-бедните мечтата е децата да учат. На по-„светнатите“-да бъдат част от властта. Защото тя се измерва в пълнотата и празнотата на чекмеджетата.

Жалка работа.        

Някакъв льольо се натиска да оближе де що има задник, за да влезе в листите на избираема позиция. Ако ще после да го направят и събирач на такси в кенефа на ведомството.

Всяка година се въртят едни баници с късмети. И поне там загубили няма.

„Мечтата ми е да бъда политик“, викаше един ментален несретник от Родопите преди години. Като го питаш „Какво според теб е това?“, той мълчи. Реди междуметия. Не може, бе. Не може да отговори. Но е нещо голямо за него.

Към днешна дата умира да се снима. С когото срещне. Изпъчен, горд, като „Ленин сред народа“. Пардон, електората. Ухилен до уши, сякаш са приписали партията на негово име.

Каквито им мечтите, такава им и съдбата, такава им и държавата.

А, няколко деца отиват с мекички в джоба на училище…

Жельо МИХОВ, 24rodopi.com

На снимките:

-Пари от гурбет и ремонт на бащината къща

-Баба носи тон мизерия, изхвърлена от блоковете