Има ли страх, има ли истина?! Ще чуете ли на 3 март най-сетне кой и от какво ни освободи?! Българите помнят Александър и Владислав

„Позицията на България след анексирането на Крим е почти една и съща. Никога не е била ясна, категорична и максимално солидарна с тази на силните държави от ЕС и от НАТО. Това, което имаме днес и трябва да направим е да вземем много ясна и категорична позиция, която да бъде много по-отчетлива. Тази позиция, която взе военният министър не съответства на държава член на НАТО. А премиерът трябва да започне да говори от името на българското правителство не от собствено име“.

Това обяви като гост в една от националните телевизии един човек, създател на политически проект и бивша „дясна ръка“ на един лидер, създал друг. Радетел за демокрация, под чието ръководене на МВР преди години имаше бум на подслушването.

Инак, оправдан по всички обвинения.

Но той не е толкова важен, поредната пионка, отгледана отвъд океана.

По-важното е друго. След броени дни България ще отбележи Националния си празник.

От години в речите на разни „лидери“ неясно се споменава кой ни е освободил и от какво. Не е някакси политкоректно.

Тази година най-вероятно ще чуете далеч по-големи безумия.

Истината не е плод на коректност. Истината е една и не може да се дели на порции.

Добре, че народът е мъдър. Не е като отгледаните си и наплодени с чужди влияния политици.

Три са нациите, проливали кръвта си за българите и тяхната кауза. Руснаци, унгарци и поляци.

Когато настъпи 3 март, помнете император Александър Втори и крал Владислав Трети Ягело.

Всичко друго е ала-бала и помия от сорта „Отидох в САЩ и се върнах с ръкавели на ЦРУ“.

Петър Калчев,

коментар за 24rodopi.com