Разделените и угнетените: Демокрация с 6 удара с нож

Тиха утрин. Както всички тихи сутрини в блока.

Съседката си прави кафе на зазоряване.

Комшията кашля в цигарено пробуждане на дробовете. Усилва се при навеждане.

Започват писъци…

Викове…

„Затвореното“ в себе си общество не реагира. Иначе за храчка на улицата сезира медиите.

Една жена пищи, погната от сина си. Кълцана с кухненския нож.

Два удара. В черния дроб и тила. Рани по лицето и ръката. Струполява се на етажната площадка, оплискана с кръв.

Малко по-късно умира.

Убиецът е синът й.

Чакат го до 20 години затвор.

Хиляди

Хиляди разделени семейства предопределиха развитието на едно цяло поколение.

Разделени семейства. В които битието е „от сутрин до вечер“. Хладилникът и немотиите му предопределят бъднините. Имаш или нямаш.

Трудно е.

За всяко семейство.

Разделено по едни или други причини.

В последно време по едни и същи.

„Като чума е. Хиляди деца растат по този начин. Отглеждани от един родител или от баби и дядовци. В тях се формира едно същество на отритнатост. Така се чувстват. Животът е такъв, че занижава контрола. Няма ги моделите на поведение. Бащата праща евро, но неговите усилия не са видими. Детето не може да съзре и възприеме силата на семейната общност. В един момент се получава следното-пари има, не и морал, съвест“, анализира психолог.

„Да, съгласен съм!“

Това изрича един 22-годишен, убил майка си. Разделено от гурбета семейство. Майката неотклонно до „детето“. То не може да отвори само хладилника. Не може да си сервира. Спи в едно легло с нея.

Извратено и странно?

Не, това е гнусната действителност. За да защити него, погубва себе си. Създала е връзката на един социопат, който не може да контактува с наборите си. Само с…

Виковете

Тя крещи. Рано сутринта. Накълцана от ножа в ръката на сина си.

Той е прегърбен, дребен, дори с дамски ръце. Има маникюр като на момиче. Човек на „два шамара живот“, биха рекли кварталните келеши.

Той е свит и необщителен. Не може да се справи сам. Не иска да направи нищо сам.

Той е погубен без ножа. Острието от кухнята. С него е силен. Но срещу най-близкия си човек.

Последен вик за внимание.

По 100 си тръгват

100 ученици след седми клас напускат Родопите. Всяка година. И няма връщане. Във възраст, в която знаят всичко за планината. Чувстват всичко.

Болно и тежко.

И за тях, и за останалите, които споделят статистиката.

„Демографски срив“, „застаряване“, „недоимък“.

Това предопределя всичко. Но никой не пита каква е причината.

Тя не е в политиците, а в хората, позволили им да сторят това.

Едни бягат, други грабват ножа…

Демокрация с шест удара с нож.

Жельо МИХОВ, 24rodopi.com