На 96 години. Жива история. Цял живот е бил строител, градил къщи от камък. Не помни броят им.
Хюсеин Емурла Хасан от село Люляково. Все още прав и готов за работа. Далеч по-лека. Обгрижва градинката в двора на къщата си. Подрязва лозите…
Не помни колко къщи е съградил, но пък съвсем ясно, сякаш е било вчера, помни нацистите.
Германските войници минали през село Стремци по време на Втората световна война, на път към Гърция. „Бяха с танкове, мотори с кошове и картечници по тях“, казва бай Хюсеин.
Бойците на вермахта се удивили на многобройните магарета. Галили ги, дори дали хляб на местните за тях.
„Бяха гладни години, тежки. Тогава селяните си казаха-за магаретата има слама. Хлябът на германците е за нас“, разказва възрастният мъж. Спомня си, че и на връщане от фронта, отново войниците дали хляб. Пак за магаретата.
Спомените на един мъж, роден през 1926 година.
А кашкавал не са ли давали?
ОтговорИзтриванеШвейцарски шоколади са дали....
ИзтриванеИ сега з а европейците, животните са по важни от хората! Едно куче го защитават стотина, а пострадал човек, само неколцина. Има дружества за защита на много животни, но на хора няма, защото там са европейските пари и фондове. И хората стават жертва на политиците, които като животните, винаги са гладни-за пари, власт, имоти, вещи....
ОтговорИзтриванеЖивееш много сив и нещастен живот. Дай го по позитивно. Виж в русия какво става. Взимат те и те затриват някъде и от теб ни вест ни кост. А за европейски фондове не са и чували даже.
ИзтриванеЖив и здрав бъди бай Хюсеине
ОтговорИзтриванеОще чакаме Германците да се върнат но не идвад
ОтговорИзтриванеСпомени за трудните времена и за добри взаимоотношения на войници с местното население сме чували и от други възрастни
ОтговорИзтриванеГерманецът откъдето е минал, само с добро го помнят.
ОтговорИзтриване