Градовете отглеждат селинджъри: Имам права! Да се*а, където си искам!

„До час да сте свалили това! Иначе ще ви съдя!“.

Заплахи от мъж, който е стоварил отпадъците си от камиона направо на тротоара в един областен град. И заплашва медия, публикувала снимки на действията му.

„Аз имам няколко магазина. Плащам наем, няма контейнери“, изрекъл още мъжът. Нищо, че два „бобъра“ са на метри от деянието му. Нищо, че има наредба от Общината за подобни търговци. Нищо, че има и планувани глоби.

Той щял да съди!

Това доживяхме, 15 години след приемането ни в така бленувания Европейски съюз. Тотални „селинджъри“ навсякъде. Които серат на метеното и после си търсят правата.

Поне не можем да отречем, че живеем в истинска демокрация. Всеки си прави какво си иска. Без да плати и лев глоба.

 

Под терасите на блоковете е като след война

 

Срещу мръсотията у дома обаче… Всичко надъвкано, наядено, изтърбушено, се поставя в найлонови торбички и се хвърля от балконите. Защото е по-лесно. Защо пък човек да се разхожда до контейнера? Демокрация е все пак!

Завити памперси летят като бомби от терасите. По дърветата са се закачили торбички с чушки, обелки и какво ли не още.

В същото време обществото реве: „Собствениците на домашни кучета да си събират лайната на питомците из зелените площи!“.

Пък, те, гомната, болшинството са на безстопанствените помияри. А за торбичките си нищо не думат.

Както и за поредния ПУП, който ще ознаменува новата първа копка на бъдещия блок върху зелената площ. Скоро торбичките вместо по тревата, ще се приземяват по комшийски тераси.

Такава е тя, когато манталитетът и сделките са повече от хората.

 

Копки, копки

 

131 разрешения за строеж на нови жилищни сгради са издадени в област Кърджали през изминалата 2021 година. Отчетен е ръст от 22% спрямо предходната 2020-та.

Градът край Арда продължава да е атрактивен за инвестиции в жилищното строителство, защото има голямо търсене.

През 2021-ва са издадени разрешения за изграждането на общо 905 жилища, което е с 3 на сто повече от 2020-та. Разгъната застроена площ на разрешените жилищни сгради е 130 354.

За отбелязване е, новите жилища, чието строителство е започнало, са 746, което вече е спад с 12 на сто спрямо 2020 година.

Цифри.

Повече бетон, по-малко дървета. А от терасите-канонада.

 

Бира

 

Един трафопост. Няколко стъпала. Около пет. Край тях десетки пластмасови двулитровки от бира. Нахвърляни, а контейнерите са само на десетина метра от мястото на сбирката на жадните. Ама мързел. Или наука? В смисъл, че така са научени, не че са някакви гении на просветата.

Елементарни човешки дейности, които обаче са или незнание, или умишлено пренебрегвани.

Пиене и война. Изстрелване на пластмасови ракети. Миризма на урина наоколо. Защото бирата все някъде трябва да отиде в преработено състояние.

 

Парк

 

Изпочупени пейки, някои захвърлени в езерцето, в което дори няма вода. Кошчета изкривени, малки дръвчета скършени, беседки, усетили гнева на дебилите. Маси издраскани и изпогорени с имена на първобитните.

Нито един наказан.

Това е паркът. И то нов. Докато стане стар, представете си на какво ще заприлича.

Нито един наказан.

Демокрация бе!

Може да ви съди, ако му потъпчете правата на първобитен.

 

Метем

 

Възрастна жена помита площадката на нова кооперация. Пръкнала се върху зелена площ, върху която най щеше да й приляга едно игрище за десетките деца в квартала. Ама не би. Един си е платил и съградил, после чака мангизи.

Площадка няма, а съседната тревна площ вече е сметище и храсталак.

Мете жената и събира. А събраното се хвърля зад оградата на блока, тоест, пак върху зеленото. И там се трупа. Но пък нали не се вижда от дувара.

Тя живее на метри от сметището. Но щом е зад стените, не е неин проблем.

От село в града. Така става. Свикнала е от едно време да хвърля всичко в дерето.

А контейнерите са на около 30 метра.

„Кой да оди ба, ТЕЛК, Хелк, Свелк, Алф, Галф, да играят децата“, изброява една друга жена в отговор на въпроса, защо е изтъркаляла автомобилна гума от входа по посока паркинга.

Метем, иначе.

 

Контейнерите счупени

 

Нямали колелца.

„Крадат ги. Правят си с тях колички за градината. Крадат и цветя, пак за градинките. Как да се оправи?“, питат общински служители в Родопите. Областен град, напълнен с хора от селата. Всеки навикнал на живота из баирите. Прави си градинки около коритото на реката. Пък като водата отнесе „нивата“, реват за обезщетение.

 

Гаражът е станал кухня

 

Всеки узурпирал де що намери. Един турил гараж, друг заградил заради домати. Коловете стърчат. Ама на село не се връща. В града толкова възможности!

Край нелегалните тенекиени гаражи-сметище. Всеки хвърля тубите с бира. Пикае и край тях. В болшинството от ламарините автомобили няма. Те се ползват за складове. Печки, перални, бойлери, строителни материали и какво ли още не из тях, но колите са навън. Тоест, тарикатът ползва две паркоместа с едно МПС.

„Имам съсед с два автомобила. Те са на паркинга целогодишно. Има гараж, който използва за кухня. В средата има барбекю и там си прави скарата. За да не омирисва дома си. Стои вътре с една тенджера и вади кюфтета, кебапчета в нея. После заключва и тръгва към входа. Един човек, една тенджера и три паркоместа!“, споделя родопчанин от областен град.

Не съществува сила на земята, която да въздаде справедливост.

 

***

 

Живеем в сметище, от което всеки се оплаква, но не смее да посочи виновниците. И до такава степен сме стигнали, че наглеците дори реват, че са им заплашени правата като… мърсят!

Който се е спасил-спасил.

Жельо МИХОВ, 24rodopi.com

На снимките:

-Това не го правят животните

-Красота ли? След ремонта-край реката