Д-р Мюмюн Тахир
Седим с Фехим Хорозов в заведението, което не знам по какви причини носи името на великия Чарли Чаплин. Обръщаме поредната чаша водка. Хороза гали впечатляващия си мустак и вади от джоба си салфетка и чете написаното на нея. Обичаше да го слушам:
Уча си урока
и все повтарям,
че ще изчезна, когато
тревите ги обземе
пустинният вятър.
Сухи и остри,
опикани от чакалите,
налягали, насядали,
русоляви
са ония треви,
податливи на пустинния вятър.
Слушам внимателно, след което предпазливо го питам за състоянието на съвременната българска поезия.
– Абе майна! Кой след мен може да пише сериозна поезия?
- Поете, поете, – смотолевя...
Поет като Хороза изрича такива слова, за да се самоиронизира... Но в заведението, което не знам по какви причини носи името на великия Чарли Чаплин, той говореше много сериозно...
Да почива в мир бат`Фильо! Беше колоритен и гениален поет!
ОтговорИзтриванеПочивай в мир бат Фильо
ОтговорИзтриванеBravo Monka.Horoza beshe cuvstvitelen covek.Nestandarten zatova go obicahme.Vednij vArdino go izgubihme sis Saffet Eren,a toy rano bez da ni bezpokoi si trignal.Nur icinde yatsin.
ОтговорИзтриванеДа почива в мир!Един приятел, добър човек.
ОтговорИзтриванеВдетиняването на поетите е едното от странностите им,простено да им е,както те ни прощават по особения си начин. Вечна му памет на Хороза!
ОтговорИзтриване