Двата свята на „Европейския имидж“: В чекмеджето му има само… дрехи за погребение

„България се сбогува с европейския си имидж“. И била пратена към Третия свят.

Тъй рече един евродепутат след задържането на бившия премиер Борисов. Израснал на село, бърз възход на партийната ракета и от 8 години депутат в ЕП.

Европа, имидж, България.

Когато си на последното ниво във възходящ ред на стълбицата на Смирненски така се виждат нещата. Тогава отражението на Европа е само в огледалото, наблюдавайки собствената си визия. Напет левент със скъп костюм, безброй идеи из главата и партиен пагон. Хаос от мисли, които се блъскат да излязат из кухините и рекат едно „Аве“ на собственото величие, постигнато благополучие и стандарт.

 

Когато не си стъпвал в родното село

 

Такива в момента с лопата да ги ринеш. Едва ли са навестявали родните си села, за да видят как е стъпил ЕС там. И благодарение на тях е случващото се.

 

„Дядо Йоцо гледа“

 

Всеки помни разказа на Вазов от ученическите си години още. Старецът чака прогреса. Железницата. Не може да види, но поне чува.

Такава радост…

„Ти да видиш нейде тук Европа?!“, пита един съсухрен човек и сочи с трепереща ръка баирите наоколо. Показалецът дори не може да се изпъне. Всичко е свито в този човечец. Природата го е превърнала в… По-добре да не продължаваме.

Опъната по костите кожа. Бели косми по лицето, на островчета, всички с различна дължина. Колкото е видял, доколкото е можал, толкова е обръснал и те така си растат…

Вехт човек с още по-вехта душа. И тъга, достигаща до недрата на земята и възкресяваща се във взора на очите, които се отправят към небето, сякаш на последна разходка. Синевата с разпраните бели облаци е също повик на едно същество, което вече не може да търпи в това тяло…

Мъжът е толкова слаб, че и мисъл може да го събори.

Той дири, нещо си. Търси и едва отделя думи и мисъл, за да разкаже какво.

Само очите споделят. Но те не са в събеседника. Те са нагоре. Вперени в това тихо небе. В което той търси Бог.

 

Не Европа. Нея я няма тук.

 

„Гледай, бе, виж, чуй…“, изрича старецът. Опрян на бастуна, спокоен, с дрехи от друга епоха, той посочва отново.

„Няма нищо от това, дето все търсите вие“, изрича. Наплюнчва устни, въздиша, главата клюмва. „Що дирите, и аз не знам. Какво няма тук? Каква Европа?“, пита. Издиша. Опитва се да стане. Бастунът трепери. Цялото тяло се тресе. Опитва се да избърше една старческа сълза от бузата. Ръката стърже по брадата като шкурка по метал.

Отпуска я и тръгва. Бавно, бавно, крачка след крачка. Ситни, като сълзицата. Старият панталон е закърпен на няколко места. По други отново му е нужно.

Друг няма. Единственият нов, отпреди 30 години, е скрит в един долап за погребението. В това „чекмедже“ друго няма. Само новите-прастари дрехи за „умирачка“…

 

„Бомби са паднали…“

 

Шофирането в града е на зиг-заг, както и в селата, както и по междуградските сокаци. Марка ЕС, според партийните тарикати. Инфраструктурата ни е на ниво Бурунди. Разбити пътища, никакъв помен от „европейски имидж“, както дума онзи разбогатял се евродепутат.

„Нетърпимо е. Няма да плащаме ни данъци, ни винетки, ни нищо. Само пари ни искат, а насреща нищо“, споделят в хор шофьори, пешеходци.

Каква Европа, какви пет лева, какъв имидж?!

 

„Чакаме тротоар“

 

Това казват едни хора в един родопски град. Защото инак вървят по улицата, а тя е една от най-натоварените. Води към училище с над 1000 деца.

И те дочакаха! Направиха им пешеходна зона. Коя плочка се клати, коя изправя при стъпване, няма значение. На тази Европа те са свикнали.

Обаче, един тарикат започна да строи нов блок досами тротоара и той… бе разбит месец след „официалното откриване“. Сега го няма.

И пак по улицата.

„Да ва ева в Европата!“. С песен на уста всяка сутрин се води детето на школо.

 

Снимки, чекмеджета, физиологически нужди

 

Няма държава в света, в която премиерът да е бил сниман в правителствената резиденция гол, с патлак, с пачки и злато в чекмеджето. Така и не започна разследване. Той пък обясни, че идвала някаква Мата Хари и му нагласяла парите и кюлчетата, щракала фотосите, събирала всичко и си тръгвала. Имал физиологически нужди. Споделя го пред германска медия, за още по-голям срам.

Това е министър-председател на държава в ЕС.

По-страшното е, че половин народ вярва на подобно дебилно обяснение, на ниво четвъртокласник дето вика „Аз не съм пушил! Онзи беше, ама димът влизаше в моята уста, затова мириша на цигари“.

 

Народе???

 

Народ, който неистово желае да бъде лъган. Толкова, че сам вярва на всички глупости, които му се представят от всякакви елементарни мисловни частици, добрали се до властта.

Какво говори това за него?

Правете си сметката.

Пък онзи, с костюма и бързото кариерно (партийно) израстване рекъл, че България загубила европейския си имидж.

След един арест.

И каква Европа, че не разбрахме?!

Тази, която сътвориха партиите? На избягалите 2 милиона души, на разделените семейства, на разбитите пътища, на размазаните от нищета старци?!

Унищожена армия заради НАТО, стъпкано образование. Джендър идеологии, пускащи пипала до децата ни. Пълен погром над земеделието. Нечувана корупция. Изчерпани от съдържание души, натъпкани в джобовете на скъпите костюми, които един ден ще се превърнат в храна за молците…

Един сръбски лаф: Йебем ти Европата! Колумбе, йебем ти откритието!

Жельо МИХОВ, 24rodopi.com

На снимките:

-Равносметка „15 години Европа“

-Сънят на стареца в града