24rodopi.com/Коментари
Жалко е да гледаш и слушаш говорещи глави, по списък, които напояват пространството в паузите на тъпоглави риалитита. Жалко е защото се държат като прислуга в имението на плантатор от южните щати през 19 век.
Закичени с разни титли пред имената си, болшинството от тях издънка от старата партийна номенклатура. Впрочем, именно тези са най-яростните „евроатлантици“. Просто свикналият да е прислуга не може без господар, та и затова бързо се намества в политическите реалности.
Едно време подобни кръщаваха децата си Сергей, Олег, а сега внучетата им носят китните Ричард, Ерик…
Политкоректно и съвременно.
Една Лизбет, доцент, рекла: „Мечтая да видя един автентичен русофил, който не кара западна кола и децата му не учат в Европа или САЩ“.
А, колко хора пък искат да видят някой „евроатлантик“, който да не е завършил в съветски университет и да няма досие в ДС. Ама, на. Както и да спрат да ни поучават назидателно в ценности, които са дефицит за тях самите.
Впрочем, нашите деца учат в България, за тези на госпожата не знаем. Родителите им пък карат втора ръка автомобил, от който Западът се опитва да се отърве. Това ни го наложиха едни хора, които усвоиха милиарди, а държавата ни затъна в още по-голямо блато. Под нежната опека на нашите братя отвъд океана и партньорите в Брюксел. Които потупваха и галиха по главите послушниците и ни казваха всичко е „ок при вас“.
Няма такова животно като „евроатлантически ценности“. Това е идиом за лицемерие. Ценностите могат да бъдат единствено и само човешки. И те не опират до западния автомобил или западния университет.
Очаквайте: Лъжат ли социолозите в България или... малко!?
Където е стъпил американският ботуш и трева не никне след него.Колко държави в света съсипаха.Последните Ирак, Афганистан , СЪРБИЯ????? И Украйна.
ОтговорИзтриванеНародът гризна кораво бамбука!
ОтговорИзтриванеШи бачка смирено до края на дните,
дордето петите от зор се напукат,
срама ши измива с кръвта на мечтите.
Шогунът си взима каквото си сака -
от последната риза до жерав хартиен.
Оризово бъдеще избутва ни влака
в коловоза без изход дори авариен...
Децата ни люскат саке замаени -
сред чалга, сред пот, сред измет без сан.
Ни върви, ни пълзи, самурай възродени,
невидимо щраква коварен капан.
Маяко задава се буря жестока,
а блеят послушно блудни овце;
гладът е далеч по-коварен от тока,
в миг овъглява просяшки ръце......