Само/Убийството на вестници в България: 1. „Монитор“-ът на Блъсков, „Монитор“-ът на Пеевски

24rodopi.com/Общество

На 22 март 2022 година умря вестник „Монитор“. Всъщност, на 22 март беше погребението, всекидневникът умря отдавна.

А колко обнадеждаващо беше началото. Създаден от Петьо Блъсков, едно от двете големи имена във вестникарството в България след 1989 година (другият голям е Тошо Тошев), „Монитор“ зае огромната свободна ниша на „сериозен вестник“. Другият беше „Дневник“.

Останалите на вестникарския пазар се трансформираха къде срамежливо, къде непризнаващо, в голямата група на така нар. „масови вестници“, в които може да побереш всичко – от парламентарна новинка до гаден номер с публикуване на снимки на „умната, но с целулит“, която гаден репортер снимал на плажа.

Когато се пише за „Монитор“ няма как да се пропусне периода на Делян Пеевски – и като собственик зад кадър, и като „реален чорбаджия“. „Монитор“, който громеше, но и който правеше пари от партньорство с министерства, общини и т. н.

Държавните пари определено „обичаха“ „Монитор“. В зората на демокрацията „24 часа“ „дебелееше“ със страници с реклами и малки обяви, душманите наричаха най-четения в зората на демокрацията всекидневник „семкаджийски“, но хората го обичаха, купуваха и четяха. Народът обичаше и даваше парите си на "24 часа" - и като го купуваше, и като си пускаше обявите "купувам, продавам" в него. При „Монитор“ преливаха страниците с институционални карета, иде реч за страшно много пари. Блъсков се издържаше от народа, Пеевски - от властта.

И при Блъсков, и при Пеевски, „Монитор“ беше забележим и ще се изучава от кандидат-студентите по журналистика, като нещо от което България е имала нужда, и което било обречено да умре на „млади години“.

 

*

Свободия, подредена демокрация, контролирана свобода на словото, период на „нашите приятели“, автоцензура, страх, заблудена журналистика – това са етапите, през които преминаха вестниците в България, като в това раздробяване на 30-те години „новини на хартия“ има само една обща дума. Общият знаменател се казва „корупция“.

Журналистите, които са работели във вестници по време на „свободията“ и „подредената демокрация“, или в началото на етапа „контролирана свобода на словото“, са в правото си да казват: Аз пишех новини, коментирах и правех интервюто в най-свободните години за журналистика в България!

„Мисирките“ (по Бойкоборисовски); държачите на микрофони; четящите от телевизора новините; водещите на предавания, в чиито уши кънтят строги напътствия; копи-пейст екипите на сайтовете… всеки един от подгрупите, който вади прехраната си с правенето и разнасянето на новини днес, след време ще признае, че е бил години наред в отбора на заблудените. Разбира се, ако не е бил „стоплен“ от корупционните порядки.

 

*

Иван Бакалов, дългогодишен редактор в „24 часа“, преподавател по журналистика, собственик на e-vestnik – един от българските сайтове, в който процентът на „забранени теми“ е толкова малък, че един журналист вижда смисъл в труда си, пише във връзка със смъртта на „Монитор“:

„Монитор“ и „Политика“, като част от вестниците на Пеевски, от януари миналата година имат нов собственик, мощен издател, притежаващ няколкото телевизионни канала на Нова тв и „Диема”, музикалната телевизия „Меджик”, радио „Войс”, сайтове като vesti.bg, поща abv.bg и цяла група сайтове около тях, група списания – „Ева”, „Форбс” и др. И най-важното – новият им собственик „Юнайтед груп” със седалище в Нидерландия, е собственик и на „Виваком”, телекомуникационен гигант и доставчик на интернет услуги и телевизия. Това е най-големият медиен конгломерат в България. И той е решил да се отърве от два вестника, които досега е издържал цяла година след купуването им на пълна загуба. Също и от сайтовете им, които са напомпани като трафик преди да ги продадат на новия собственик.

Всъщност само луд инвеститор би издържал повече от година всекидневник, чийто печатан тираж е около 1300 броя дневно, от които се продават около 700. Седмичникът „Политика”, отначало вестник, а после наричан списание, защото мина на по-бяла хартия, се печаташе в още по-малък тираж и се продавашe още по-малко. Това всъщност са ниски тиражи и за книги, не за всекидневник и седмичник.

Каква е причината за този упадък на двете издания?

Те са със символични тиражи от години. Били са на пълна издръжка от предишния издател Делян Пеевски. Главната им цел е била да слагат пропагандни заглавия, които да се виждат отпред на сергиите за вестници. Няма икономически смисъл, печалба. Загубата е оправдана с чиста пропаганда, нещо като разпространение на плакати по будките. Пеевски е успял да продаде тези губещи издания на „Нова броудкастинг груп”, като вероятно ги е обвързал с продажбата на „Виваком”, към която компания също имаше отношение.

И така, новият чужд собственик от януари миналата година издържа двете издания, които смениха тона и станаха още по-нелепи в опит да се покажат като сериозни издания.

Сюжетите и заглавията им отпреди година назад бяха доведени до гротеска. Сякаш авторите им живееха в измислен паралелен свят“.

И още:

„Години наред вестниците „Монитор” и „Телеграф” излизаха с портрет на Борисов на първа страница и цитат от него, с новина как решава проблемите на България. Като някакъв стенвестник с потрети на „наша гордост”.

(Следва)