Дядовци: В рая хора не са останали, а и къщи не се продават! (видео)

24rodopi.com/Регион

Дядовци е най-посещаваното обезлюдено село в България. Всеки тръгнал за уникалния Дяволски мост първо са запознава с Деделер, както още го наричат, или поне с това, което е останало от него. Независимо дали се движи с автомобил по асфалтирания път до самия мост или е избрал романтичната стара пътека през гората, туристът винаги разпитва или чете за Дядовци след като веднъж го е зърнал. Някои питат дори за цената на имотите, но тук нищо не се продава. Наследниците са много и са пръснати по света.

Дядовци се намира на около 5 километра от град Ардино, по средата на пътя за Дяволски мост. Преди половин век ту е имало близо 400 души, но постепенно местните напускат в посока Ардино, но някои стигат с еднопосочен билет чак до София. А след 29 май 1989 година и до „столицата на изселниците“ – турския град Бурса.

Последният жител на Дядовци Сали Шабан е починал през зимата на 2011 година. Той е живял сам в селото в продължение на 20 години.

Прието е, че от 2011 година реално тук не живее никой, макар все още да се водят на книга жители на селото.

Създадено преди повече от 250 години, през 1934 година тук са живеели 786 души, сочат архивите. Към 31 декември 1934 г. към село Дядовци спадат махалите Аша махле, Гегелер, Вила (Мюнзилер махле), Исламлар, Красава (Донаджилар махле), Терзилер, Хаджи Куралъ и Хатиплер.

За 10 години населението се увеличило до 832 души.

В последните години на тоталитарния режим в Дядовци адресно се водели близо 300 души, през 1992 година вече са били 127. През 2001-ва били преброени 100 души.

Преди половин век тук е имало над 60 обитавани къщи, начално училище, кметство, месчит, детска градина, читалищен салон, в който се провеждали младежки забави и се прожектирали филми, хранителен магазин. Селото е било електрифицирано и водоснабдено. Тютюнопроизводството и животновъдството са били основният поминък на населението. Било е развито и овощарството. Районът се е славел с вкусните си череши, ябълки, круши, жълти сливи, дюли. Местните хора били добри майстори - зидари, шивачи, бръснари, обущари. В селото е имало и изявени търговци на хранителни и промишлени стоки.

Красиви пейзажи от селото са увековечени  в картините на известни художници от страната, които са участвали в националния пленер по живопис в Ардино през 1980 година.

Къщите в Дядовци, които са изградени от камък, имат своя специфична архитектура. Накацали по склоновете на Родопа планина, къщите се отличават една от друга със собствения си стил.

Дядовци е известен и с производството на вар. Все още в близост до селото са запазени т. нар. „варници", в които местните хора са добивали вар от естествените мраморни кариери. Жителите на Дядовци с катъри са разнасяли и продавали вар, за да изкарат прехраната на семействата си. Много от административните сгради в Ардино и в Смолянско са построени с тази вар.

През 60-те години жителите на Дядовци започват да мигрират в Ардино, Айтос, Асеновград и други населени места във вътрешността на страната.

„Това е райско място и сякаш заради това няма как да купиш имот. Няма нито един човек, само руини, зеленина, пасящи животни наоколо и тук-таме туристи или ардинци, дошли на пикник. Именно в Ардино един възрастен човек ми каза: „Търсиш да купиш къща в Деделер?! По-вероятно е да видиш дух по тъмно, отколкото да събереш подписи от наследници – един в България, друг в Западна Европа, трети пък в Турция“, споделя пред 24rodopi.com пловдивчанин, наумил си да изгради "вила за удължаване на живота" в Дядовци.