И аз на своя ред ще си замина…

24rodopi.com/Общество

Дълги опашки с грохнали от умора лица. Чакащи. Преброяване на оцелелите. Денят за пенсии. За малко надежда насред тегобите, отсрочка. За да се осребрят „чековете“ за здраве. Рецептурните книжки. Половината за лекарства, другата-за каквото свари по-напред.

Такава е тя.

„И аз на своя ред ще си замина…“

Без ропот, с безмълвен гняв. С отчаяние. С поне една блага дума към и от набора. На различни езици, но с една действителност в очите. Потрепващи устни. Слова вгорчени, доизказани от погледите.

„Трева и мен ще расне над праха…“

Четете по-късно темата на 24rodopi.com:

Живеем по-малко, строим до последен дъх

„Гробниците“, в които фараони няма