Петата книга на Вълчо Милчев: Една тетрадка, един труд, един живот в 268 страници… (видео)

24rodopi.com/Кърджали/Култура

Един житейски труд, побран в 268 страници. Преминал през два века. „Посаден“ в една тетрадка, отлежала в кашон, чиито страници са били поместени в елитно руско математическо списание, а десетилетия по-късно достигнали завършен вид под заглавие „Линейно-рекурентни редици“.

Петата книга на математическия феномен от Кърджали Вълчо Милчев. 

Представянето на този забележителен труд, започнал през 70-те години на 20 век и довършен през 22-ра година на 21-ви, премина изключително емоционално в Регионалната библиотека „Н.Й.Вапцаров“. Пред журналисти, учители, родители, бивши ученици, много разкази за успехи, много топли пожелания-всичко това се отрази в сълзите на преподавателя по математика, създал най-много отличници и носители на стипендия „Кърджали“.

„Неговото име е в Световната математическа енциклопедия. 15 години ръководи Школата по математика, осем негови възпитаници са носители на стипендия „Кърджали“. Толкова много заслужени награди във времето, които преживях лично и аз. Горд съм, че Вълчо е от нашия екип, от нашия колектив, че е първият учител в средно училище с приз от академични среди“, заяви през сълзи директорът на СУ „П.Р. Славейков“ Милко Багдасаров. Той връчи почетен знак „Златно бухалче“ на Вълчо Милчев. Видеопослания на негови ученици от цял свят пък трогнаха до сълзи математика. „Ние постигнахме това благодарение на вас. Вие сте будител!“, посочи капитанът на Школата по математика Живко Георгиев.

Вълчо Милчев е завършил специалността „Математика, производствен профил“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски”, специализация „Теория на вероятностите и математическа статистика”. Професионалният му път е разделен на две: половината от него е посветил на журналистиката, втората половина на  математиката като учител в СУ „П.Р.Славейков“, с научни публикации в  специализирани списания в България, САЩ, Русия, Канада, Испания и с международни изяви с учениците си в 10 държави по света.

Вълчо Милчев:

 Уважаеми официални гости, колеги, приятели

Да се напише книга – не е много лесно, да се представи вече написана книга също не се оказа толкова лесно. Ще уточня, че пътят от идеята за темата до готовото вече издание се оказа солиден – беше изминат в цели два века.

В съдържателно отношение първите стъпки за книгата бяха направени в средата на 70-те години на миналия век, когато бях още млад учител. Тогава е и първата ми публикация със заглавие: Аритметична прогресия от произволен ред, сп. Математика и физика, бр. 5, 1975.

По онова време записах в тетрадка някои неща за връзката между линейно-рекурентните редици и уравненията на Пел. Пак някъде тогава московското списание „Математика в школе” се обърна към читателите с въпрос, свързан с хероновите триъгълници. Писах до списанието по темата – за моя доста голяма изненада се оказа, че аз съм един от тримата, въз основа на чиито писма в списанието бе публикувана статия.

Това беше в ХХ век.

Преди да види отново бял свят вече през ХХI век, тетрадката пролежа повече от 22 години в кашон с други тетрадки и книги. Не бях я поглеждал, дори не бях се сещал за нея през тези години.

Тази тетрадка излезе на бял свят в новия век, едва след като направихме Школата по математика в СУ „Петко Рачов Славейков”. Основните математически твърдения на книгата развих по време на едно море в станцията на МВР в Китен. Тъкмо бях поел школата. Жена ми тогава учеше всеки ден след плажа за последния изпит по специалността право в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Нейното първо висше образование е българска филология, а второто - право. А аз реших, че моят решителен принос в нейната подготовка ще бъде, ако взема една тетрадка и тихо решавам някакви задачи. И така за 10 дни, между плажовете сутрин и разходките в курортното градче вечер, основните идеи, записани в тетрадката, започнаха да се превръщат в книга.

Тук е може би мястото да отбележа, че имам две професии – журналист и учител. Завършил съм математика, производствен профил, в Софийския университет „Св. Климент Охридски”, специализация „Теория на вероятностите и математическа статистика”. Това е магистърската ми диплома. Втората ми диплома е за учител по математика от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”.

От 1973 г. до 1977 г. бях учител по математика в СУ „Васил Левски” в Крумовград. С първите си два випуска започнах разработка на научно-изследователски проекти, класирани тогава на трето място в страната. Последва дълга раздяла с математиката и училището, чак до 2005 г., когато започнах работа в СУ „Петко Рачов Славейков” и веднага въведох учениците си в полето на изследователската дейност с проекти.

Завръщането ми към математиката и учителската професия стана малко случайно. Работех като журналист, професия, на която посветих 18 години от трудовия си път. Резките промени в трудовата ми книжка ми донесоха и плюсове, и минуси. Всяка смяна на попрището е проблем, защото в много случаи човек започва от нулата. Когато направих завой към моята специалност математиката и учителската професия, можах да почувствам, че репортерската работа (доста години бях кореспондент последователно на вестниците „Континент” и „Стандарт”, издавах и свой регионален седмичник в Кърджали) е развила у мен допълнително журналистическата наблюдателност и свободата на общуването. Също и умението да изслушвам различни мнения.  През пролетта на 2004 г. отидох заедно с колеги математици на Пролетната конференция на Съюза на математиците – там видях, че се провежда ученическа секция – и в главата ми пламна математическият огън. Така станах член на два съюза - Съюза на българските журналисти и на Съюза на математиците в България. Обратният път към точната наука не стана от раз. Наложи се да възстановявам стари знания. Не беше лесно. В началото разчитах на интуицията си, благодарение на която старите знания започнаха да се завръщат.

През тези години се убедих, че за постижения на национално ниво капацитетът на учителя трябва значително да надхвърля учебникарските рамки. Затова всеки ден се грижа за своята научна подготовка. Всяка година следя какви задачи се дават на международните олимпиади, а също и на националните олимпиади на повече от 20 държави, както и на всички по-големи състезания в България. Следя редовно и няколко математически списания в България, САЩ, Канада, Испания и Русия. Както някога написа един педагог: „За да даде на учениците искрица знания, учителят трябва да погълне море от светлина”.

Близо 15 години ръководих Школата по математика в СУ „П.Р.Славейков“, тук днес е директорът на училището Милко Багдасаров, който даваше своята подкрепа за развитието на математическите таланти в училището. Ще направя малко отклонение, за да кажа, че имах късмета да срещна много талантливи ученици, които развиха своя математически капацитет до нивото на международни изяви и награди. В 10 държави по света до нашите имена и училище „Славейков“ е стояло името и на нашия град Кърджали, с което се надявам, че сме допринесли за доброто му име и извън пределите на страната. Опитът, постиженията и емоциите, които натрупахме в Школата по математика, се превърнаха в книга със заглавие „Младите питагоровци в училище СУ „П.Р.Славейков“ – да ги открием и шлифоваме“. Много от моите школници днес работят в престижни чужди компании на високи позиции, все още има и студенти.

Осем от учениците ми станаха носители на стипендия „Кърджали“ за постиженията си в областта на математиката.

През това време написах 5 книги в областта на математиката: първата е Линейно-рекурентни редици и диофантови уравнения от втори ред, 2013. Салфетките на Питагор (Изследователски сюжети от Ученическия САЩ, институт), 2016. Математически миниатюри за Фибоначи, Микел, домино, граф, чевиани, 2019, Генериращи функции и покрития на лентови решетки, 2020. Последната, която излезе преди няколко дни и която можете да видите тук, е със заглавие „Линейно-рекурентни редици“.

Тя е своеобразно продължение на първата ми книга, но с почти утроен обем – 268 стр. Предназначена за ученици, които имат специален интерес към математиката, и за учители, които подготвят ученици за математически състезания. Посветена е на един от много интересните математически въпроси – целочислените редици и решенията на уравнения в цели числа. Въвеждащата глава е посветена на линейно-рекурентните редици - темата е естествено продължение на училищния материал за прогресии и рекурентни отношения. Дадени са и основни сведения за известните редици на Фибоначи, Люка, Пел, Пел-Люка. Разработена е лесно приложима технология за решаването на изключително голям брой задачи, давани на математически състезания от най-висок ранг. Книгата е върху една вид задачи, давани на математически международни и национални олимпиади и конкурси в над 20 държави по света. Предложени са 180 задачи, част от които авторски. Всички са снабдени с решения, а някои и с оригинални коментари към тях.

В книгата са използвани задачи от международни и български олимпиади: Международна олимпиада по математика, Европейска олимпиада по математика за момичета, Балканска олимпида по математика. България: Национална олимпиада по математика, Зимни математически състезания, Есенен математически турнир. Включени са задачи и от олимпиади в: Австрия, Босна и Херцеговина, Бразилия, Великобритания, Виетнам, Германия, Гърция, Индия, Иран, Ирландия, Испания, Канада, Китай, Полша, САЩ, Словения, Сърбия, Румъния, Русия, Турция, Унгария, Чехословакия, Япония.

Като източници на конкурсни задачи са използвани списанията: Математика (България), Квант (Русия), Crux Mathematicorum (Канада), Mathematical Reflections (САЩ), American Mathematical Monthly (САЩ), School Science and Mathematics (САЩ), La Gaceta de la RSME (Испания), Journal of Integer Sequences (Канада).

В периода на учителската ми работа имам публикувани статии, мои и съвместно с учениците ми от Школата, в българските списания: Математика и физика, Математика, Обучението по математика, Математика и информатика, Математика+плюс, а също в специализирани математически списания в САЩ, Канада, Русия, Испания. Съвместната ни разработка с Цветелина Карамфилова „Домино покрития на граф – нови зависимости“, е публикувана в световна научна онлайн енциклопедия през 2017 година.

С бившите ми ученици от Школата по математика имаме не само обща работа, но на тях дължа преводите на английски език на мои статии и задачи, публикувани в чуждестранни списания – това са Живко Георгиев, Мария Петкова, Гюлбеяз Ахмед, Иван Герганов, Мария Александрова, Цветелина Карамфилова, Джансуа Али и други.

Тук е мястото да благодаря на редактора и на петте ми книги проф. дмн Петър Бойваленков, директор на Института по математика и информатика в Българската академия на науките, който направи бележки, довели до подобряване на качеството на ръкописа. На директора на СУ „П.Р.Славейков“ Милко Багдасаров за безрезерваната подкрепа на Школата по математика На кмета на Община Кърджали инж. д-р Хасан Азис за отзивчивостта му, когато сме се обръщали към него, и по хронологията на събитията – на директора на Регионалната библиотека „Н.Й.Вапцаров“ в Кърджали г-жа Елисавета Кехайова, от която дойде идеята за представянето на последната ми книга в областта на математиката. Специални благодарности на колегите от медиите, които винаги добронамерено отразяваха издаването на книгите ми и успехите на Школата по математика.

Накрая адресирам нещо лично към аудиторията тук. Виждам, че има колеги, приятели, ръководители на институции и от позицията на моя опит бих казал на всички – никога не е късно за ново начало и няма неподходяща възраст дори за рисковани на пръв поглед начинания. Огромно благодаря на всички вас, които днес споделихте този вълнуващ момент с мен.