За последно?! Дърва, почивка, пътища, дупки…

Жельо МИХОВ/24rodopi.com

Лятото на забравата преди „урагана, помитащ икономики“

„Инфлацията е единствената форма на наказание без законово основание“, твърди един американски икономист.

Тя расте периодично и безропотно се изтърпява. Една шепа стават богати, болшинството обедняват и я понасят на гърба си.

Историята на света. Който не се е променил особено от осъзнаването на човешкия индивид. С изключение на технологиите всичко си е същото. Вътрешността на човека е развитие в застой. Може би тъмните краски са станали още по-тъмни. Но това пък означава, че и светлите също. Контрастът трябва да е спазен. Инак няма отлика.

Като злото и доброто. Съвкупността от двете формират изначалната истина. Едното без другото не може. Как иначе се различават?

Възходът на злото се случва единствено, когато доброто има нужда от импулс, за да се прояви. Затова и на война изпъкват най-добрите качества на човека. И най-злите. Но като естествен противовес. В тежките катаклизми се ражда новото начало. Светлината в края на тунела за самия човешки род. Някак как иначе да бъде. Сърцето трябва да се свие, душата да изкрещи и извади най-доброто от разума.

Тъй е било и тъй ще бъде.

Оплаквачите само са константна величина.

 

***

Дървата се струпват. Каросерията изтръсква и последните трупи. Една женица изтичва до нея и започва да сваля дори праха с метла. Прашинките от кората. Прашоляк, който не върши работа, но за нея е платен. Не върши работа, но е скъпо. Пари са давани.

Така разсъждава жената на средна възраст. И мете, до откат. Докато и шофьорът не си получи парите, преброи банкнотите с наплюнчени пръсти и не потегли.

Сцената е от една малка драма. Дърва за огрев са докарани до панелния блок в града. Метровки. Термометрите бият тревога за 31 градуса на сянка. Семейството се е разделило с парите си за зимата още в началото на лятото. Мъж и жена, потни чела, наблюдават струпаните кубици до кооперацията. Той плюе и се запътва към бензиновия трион, тя се отправя към магазина, за да го почерпи с бира.

Рязане и мъка в жегата. Малки глътки, после пак. Следва цепене с брадва и прибиране на дървата в мазето.

Остава надеждата да стигнат за цялата зима.

История в града. Подготовка за студеното като в средните векове. Дърва и мъка. Така е в Родопите. Още не са излезли от онези времена.

Така, може би, ще стане и Европа. Защото все още не се осъзнава това, което се случва. Консуматорското общество не може да проумее, че светът се променя и това не е екшън филм с гримирани актьорчета, а действителност, която скоро ще настъпи.

Ние не станахме като тях, но пък те ще станат като нас.

Много накипрени на софрата индивиди ще рекат, че това е пропаганда. Някаква, гнусна, Кремълска и прочие. Простотии на облъчените с всеможенето мозъци. Такива, които уж умеят всичко, но един кубик дърва дори не могат да нацепят.

„Мислехме, че идват облаци, но ни чака икономически ураган“, разсъждават от една от най-големите финансови институции в САЩ- JP Morgan.

И кой го направи? Чия надменност е отговорна? Чия алчност и високомерие, жажда за световно господство причини това?

Отговор няма да получите, но го знаете.

 

Като за последно…

 

Керванът тръгна още от април. Автомобили през границата с Гърция. Започна голямото изнасяне след пандемията и спуснатите бариери, ограничения и всякакви глупотевини, които се опитаха да убият нормалното съществуване по-бързо и от Ковид-19. Защото мерките бяха по-страшни и от вируса. Налагани с бяс и гняв.

До следващия път. Защото се готвят още удари по свободната воля.

Почивка като за последно ли ще бъде?

Всичко ще проличи през октомври. Третата световна война започна. Все още е в студена фаза. Но ще дойде и топлата. Два свята се разграничават един от друг, но е напълно възможно да сринат и арената на битката. Армагедон.

Който е чел, знае. Това не е филмът с Брус Уилис.

 

Чакахме…

 

„Толкова време чакахме, най-сетне животът се нормализира и тръгваме на почвика. Планирали сме три пъти да го сторим за това лято. Два пъти в Гърция и веднъж на нашето море. През септември на Поморие“, казва усмихната до ушите жена, пазаруваща банички на автогарата в Кърджали.

За войната ли?

„Дано свърши по-бързо. Украинците и те тръгнаха към Гърция, значи всичко е наред“, казва още по-засмяна.

За зимата?

„Ще е трудно, но няма да го мислим. Нали имаме ток, газ с танкери ще ни носят, ще се оправим“, и започва да се тресе от смях. „Ох, вятърът ще ми духне шапката“, изрича и се опитва да я хване със свободната ръка.

Качва се в колата и отпрашват със съпруга й към Гърция. 

 

Вече нямам вяра…

 

„Всичко се вдига. Цените скачат толкова, че не можем да направим разчет на парите у дома. Вече нямам вяра на никого. Всички обещават, но накрая все ние плащаме цената на безплатните обещания. Много е трудно. Сега е лято и се усеща, а през зимата не знам. Какво ни чака, как ще оцелеем, Божа работа“, споделя възрастна жена в родопския град. Торбичките се пълнят с все по-малко неща за едни и същи пари, както отпреди една-две  години.

 

Искам…

 

„Искам това, което и всички обикновени хора. Просто да живеем добре. Нагледахме се на всякакви измекяри. Всички крадат и гледат мазно. Лъжат още по-нагло. Един осъден нямаше от политиците. Нито един. Толкова виновни за това, което е сега. Всичко е съсипано. Какво имаме? Нищо. Европейски съюз и мазни муцуни, нищо насреща. Чувстваме се като ограбени. Искам да има наказани, ама няма. Това е доказателството, че всички са еднакви и просто се пазят“, наплаква очи старец. В торбичката му две ябълки и един банан. По една за него и бабата, другото ще си го разделят.

 

Как…

 

„Как за толкова години в ЕС една улица не направиха като хората? Всичко е някакъв ужас. В Африка имат по-добра пътна инфраструктура. Срам ме е като ми дойдат гости от чужбина. Водя ги да видят новата джамия, то едва се стига. Все едно не е път, а караме през морски вълни. Улиците са кръпка до кръпка. Всяка на различна възраст. Като окърпено одеяло. Колите се тресат. Разбиват се. Толкова ли сме богати, че през година нови да купуваме? 15 години в ЕС, а сме по-зле от Танзания“, казва ядосан кърджалиец.

 

***

Много проблеми, а времето свърши. Много далавери, а работата закъса. Хора без надежда, хора без визия, хора алчни. Едни гласуват, други „управляват“.

На снимките:

-Дървата за огрев при 31 градуса на сянка

-Молът на село