Липосукция на властта по Здравна каса

Жельо МИХОВ, 24rodopi.com

Холестерол дори в душите, а гурбетчия предложи…

 „Едно влизане в магазина вече струва 50 евро. А се налага на 3-4 дни. Стандартът в Германия вече не е това, което беше. Всичко е поскъпнало, ако тръгнеш и по заведения, още повече се усеща. Все повече хора недоволстват…“.

Кратък извод на гурбетчия от Родопите, направен само преди дни.

В същото време се отчита спад в парите, които нашенци, работещи в чужбина, пращат на близките си у дома. 8 пъти по-малко са сумите, сочат данните на Българската народна банка.

През март са около 15 млн. евро, докато през 2019 г. са били 113 милиона.

„Ако се направи разбивка по области, ще се окаже, че в Кърджали няма толкова драстичен спад. Но наистина не можем да говорим за онези реални потоци от гурбетчийски пари, които крепяха икономиката на региона. Много от хората, които пращаха пари, вече си прибраха семействата в Западна Европа“, споделя Селим Адем от Кърджали, който живее в Хага.

Най-много пари идват от Германия. За първото тримесечие на 2022-ра трансферът на пари, спечелени в Германия, към различните региони на България, е около 8 милиона евро.

Но става все по-трудно.

 

Анализът

 

„Гурбетчиите завършват цялостното изнасяне зад граница. Преди беше временно. Сега изтеглят семействата си. Видяха, че 30 години обещания от партии, създаващи свои хора милионери, не става. Не се получава. Все същото, че и по-зле. Затова грабнаха жените, децата и там. Трудно, лесно, няма значение“, разсъждава закоравял гастарбайтер от Родопите. Наблюдения от страните, в които е бил. Контактите-предимно със земляци.

На кого да пращат вече пари у дома?

„Едни и същи хора, техни производни, нацвъкали се в разни партии. Едни и същи програми за светло бъдеще. А то не се случва. Кражби и далавери. Всеки негодяй влязъл в някаква партия и пълни джобове. Какво да се очаква от подобни, дето за пет стотинки истинска работа не са свършили през живота си. Изборите го доказват. От слаби по-слаби резултати. Балъците се топят. Остават далавераджиите. Кой да им вярва на оядените муцуни. Идва някакъв в нашето село. Едва диша от тлъстина. И започва да обяснява как щял да ни оправя проблемите. Абе, тези проблеми се трупат от 30 години, ти ли бе, холестерол, ще ги решиш? И не спира да повтаря едно и също „партията това, партията онова“. Едно нещо от себе си да бе рекъл. Няма. После обратно в колата и газ. Чакайте. Останаха само старците да им вярват. Ама те и на едно пакетче кафе „Нова Бразилия“ са доволни. Трябва да има липосукция на властта, по Здравна каса“, разказва родопчанин за една от редките му срещи с властта. Оядената. Дето не вярва на гладната. Но все идва с торбата с лъжите.

 

Мавзолеят

 

„Една беседка ни направиха на чешмата. Тротоарче, малко плочки, пък как го ореваха, сякаш мавзолей са направили. Пък и се заговори, че около 20-30 хиляди лева били похарчени за тази дървения. Пък кой ходи на беседката? Никой, кравите само минават да пият вода, ама трудно минават през малката портичка. Отсреща, на баира, има една махала с няколко къщи. Там вода няма. Ама на кой му пука за трима жители. Беседката е на пътя, да се вижда“, пък споделя друг родопчанин, живее през „девет баира“ в планината.

Децата му зад граница.

 

Глас за дървата

 

Той гласува. За дървата. Защото, ако не го стори, остава без топло. Все нещо ще се забави. Тъй е то. Която и партия да е на власт. Чорбаджиите-изедници вече са партийци. Ха не си с нас, ха ще се топлиш с одеала.

Такава е тя. И всеки го знае. Но не си мърда партийната книжка.

Затова стотици хиляди поеха зад граница. Не, че там е розово. Но рекет няма. Партийните подлизурковци се оказаха по-жестоки от мутрите от 90-те. Никаква чест и достойнство. Масова сеч. В името на собствения джоб.

Холестерол дори в душите.

 

Размисли от село

 

„Прибирам се и сядам на двора. Малка масичка, накривена. Чашка с домашна ракия. Домашни домати й правят компания. Някъде лае куче, другаде реве магаре. Аз стоя и наблюдавам залеза от двора. Животните замлъкват и нещо ми липсва. Нещо не е както трябва. Гложди ме отвътре. Нещо става. И тогава, след поредната глътка, аз разбирам. Няма го шума. Идвам от град с 2 милиона население. №1 едно по престъпност във Франция. И усещам какво не е наред. Шумът. Няма го.

Дръпване от цигарата, отпиване от старата чаша с ракия. Опускане, усмивка и поглед към залеза. Наслада. У дома е така“, казва един гурбетчия от Западна Европа. Идва си много рядко. Кое обича най-много ли? Родната земя. Родното дело. Родината.

Но е там, където са шумът и престъпността.

 

„Чуждият“ обича, родният „мрази“

 

Как се получава това? Гурбетчията обича най-много Родината. Този у дома сякаш нехае.

Нито едното е вярно, нито другото.

Всички обичат, но го показват всеки посвоему.

Едни стягат бащините къщи у дома, пращат сигнали дори от Германия за нередности до родните институции, всички превеждат пари на близки и роднини. Някои при завръщането си хващат тримерите и започват да косят, защото Общината все няма ресурс. Други запълват дупките по пътищата.

И всички те гледат с ненавист партийните измекяри, дошли до домовете им да им „помогнат“.

Останалите тук стискат зъби и превиват гърбове. Оцеляват в действителност, от която гурбетчиите избягаха. Те не го сториха. Борят се както могат. Вглъбени в съществуването. Толкова задачи поставя всяко правителство, че няма време за мисъл за протест. Той иде по време на вота. После централите се чудят що така? Но бързо им минава. Все ще се наредят на софрата.

За останалите е Родината.

Липосукции на властта тук все още не се правят.

На снимките:

-Тази жена праща поредния в парламента

-Къщите пустеят, училището е за продан. Кой депутат анализира?