Тъжно е, войводо. Чу ли сирените?! Мъка е тук, но там, горе, няма печал. Тъжно е тук на всеки 2-ри юни, защото звукът на бедствието раздиря сърцата.
Когато умират герои, сирените остават единствен зов на осиротялата
душа.
Зарята замести пукотевиците на Околчица, данданията на
фойерверките заглуши словата изпод перото ти. Отбелязват гибелта ти като сватба
пред хотелски комплекс. И редят речи, в които и те не вярват…
Когато умира героят, е траур, не веселба. Не снимки и
внимание.
Сирените казват всичко. Те са за бедствие. Трагедията на
един народ, който не прозря, че свободата е пътят на саможертвата. Там веселие
няма. Там е воят на сирените…
И колко малко хора спряха за около 3 минути уважение!
ОтговорИзтриванеТи в Саудитска Арабия имаш някво очакване ли ???
ИзтриванеТоъ наредил на другарите си да запушат ушите си с восък, а него да завържат за мачтата на кораба, та да чуе безопасно песните им.
ИзтриванеАко беше в наши дни.....
ИзтриванеВойводо', искат да им покажеш лиценз за водене на чета и разрешително за освобождение на България!
Поклон пред паметта му!
ОтговорИзтриванеМного точно и красиво казано, но много тъжно. Защото са опустошени душите ни. Това е сигнал не само за отношението ни към героите, загинали за бъдещето на България, но и за нас като отделни личности. Такъв народ не го очаква добро бъдеще...
ОтговорИзтриване