Не чакайте промяна: Ц*ци и протести – революция в бикини

Жельо МИХОВ/24rodopi.com/Общество

„И какво да ги правим сега тия кавали `щот така или иначе вече сме ги избрали?“.

Така пееше Слави Трифонов преди да се преориентира към политиката.

Разумният въпрос към момента е „какво прави сега с неговите си кавали?“.

Шоуменът се сблъска челно с реалността, в която не управлява собствена фирма. А такава, в каквато е превърната държавата ни. Всеки може да бъде напазаруван. Или да получи оферта, на която „не може да откаже“.

„Не ми говорете за закон и конституция, в тая държава всичко е проституция“, реди още Слави в „Нема такава държава“. Дори реши да си кръсти партията така. Не сполучи. Но и не осъзна текста. Защото е писан от други хора, които са наясно. Авторът е важен, не изпълнителят.

Вече доказано.

Искрено се радвам, че това се случи, за зла участ на държавата ни.

Време беше и слепите да прогледнат. Да разбират и вникват.

Народното представителство е извадка от народа. Доказано-от най-загубената му част. Огледало на това какво представлява „елитът“.

Останалата част бе изолирана, смачкана, задушена, удушена. Защото не влизаше във всеобщата представа за джобното мислене. Размислите и силите са насочени към него. Той да е пълен. Душите празни, но те са продадени отдавна.

Отвратително време.

 

Дните на правителството са преброени

 

И на следващото, и по-следващото. Усещане за неизбежен край.

Това е картината и положението. Всички искат демокрация през маската на евроатлантизъм, НАТО, ЕС и други разни неща, от които патим 32 години. Мераци за господари, кофти изпълнение от слуги. Алчни като…

По същество демокрацията си е една олигархична система на управление. Започнала още от древна Елада, толкова давана за пример с великолепието на „управлението на народа“. Ето детайлите-право на глас имат само онези на агората, които имат необходимия имотен статус. Всички останали-роби, жени, деца и бедняци-мълчание.

През вековете този модел, с целия си блясък, се е дотътрузил и до наши дни. Една шепа държат огромните капитали, докато болшинството имат правото да живеят с илюзорната си свобода. В момента, в който капиталите са застрашени, мнозинството остава без права. Най-яркият пример е по време на коронавирусната истерия и ваксинацията. Който е против-няма място в „свободния свят“. Останалите продължават да дрънкат в оковите на демокрацията.

И тук чуденките и питанките у нас „що е все тъй“ са напълно излишни. Сами може да разберете кои в чия шепа се намират.

Демокрация е все пак. Правата се държат от определени касти на „свободната агора“.

 

Агенти от ДС ви обясняват за свободата

 

Някакъв си бивш агент на ДС преразказва анекдоти, специално ровейки се в интернет. Руски анекдоти. Сутрин лови путинисти, на обед изяжда самия Путин, а на вечеря го повръща, че да се възроди отново на следващия ден. Инак се обезсмисля ежедневието му. Паркетен генерал. Получил чин незнайно как и на какво бойно поле. Просто агент. От Държавна сигурност. Сега пръв демократ. И в устата му само Путин.

Елементарен екземпляр. Но с власт.

Дали разбирате, че самото пребиваване на несъстоятелни личности в парламента е един виц. Скеч, шега.

Имаше преди години и един доста по-сполучлив анекдот по оста Русия-Украйна.

Ето само финала. В телеграфичен стил: газ-точка, петрол-точка.

И сега реалностите. Избори-точка.

А за газа и петрола да знаете кого да дирите за виновен.

Инфлацията е 25%. Експерти алармират, че газохранилищата са празни. Горивата поскъпват. По заръка на американците спряхме АЕЦ Белене, АЕЦ Козлодуй издиша. Чакаме някакви танкери с американски газ. Бизнесът свършва. Държавата свършва. Всичко свършва. Докато 32 години едни хора и потомците им си играеха на наши и ваши, мои и твои.

Изводът на джоба.

 

„Добър вечер, уважаеми зрители. Спите ли?“, пак от Славчо

 

Къде спа и той. Негова си работа. Историята помита тези, които не помнят собствените си думи и предупреждения.  Не се слушват в собствените си „мъдрости“.

Аха, вярно, нали са писани от други.

Когато дневният ред на държавата се пише от други сили, няма сила, която да спаси самата държава. Чуждите не ти мислят доброто, те си гледат своя интерес. Съдбата на отечеството е в ръцете на самите хора в него. Както приказката за давещите се.

Не чакайте оправия. Никой няма да ви оправи, никой. Оправия ще има само в чисто сексуалния смисъл на думата.

 

Тържището на души

 

Самият президент заговори за пазаруване на депутати в парламента. Не, че всички не го знаехме. Но всеки го бе шубе да произнесе. Не, че всички не са го виждали навсякъде из държавата. Каквото на местно ниво, това и на централно.

Пазар за души. Всеки иска да е роб срещу подходяща сума. Радостното е, че постепенно достигаме до собствения Армагедон. Там е истината, там ще се даде последното сражение. Парламент, който постави на тезгяха най-долното представителство на обществото. Най-тъжният извод от цялото това изложение на древните занаяти.

От избори май няма смисъл. Ако решаваха нещо, щяха да са забранени. Не става и с протести тип арт инсталации и флашмобове а ла „разголената гръд на Френската революция“. Помните какво стана през 2014-та, когато Орешарски рече „Предлагам Пеевски…“. Едни балетни постановки по площадите. И правителството падна, ама не на жълтите павета, а след едно кафе между Борисов и Местан в… Кърджали.

Помните и на последните протести. Пак същото. Трябваше една тръба да бъде приключена…

Нещата се решават на по едно кафе или с много пари. Наши при това.

И бардакът пак се пълни.

За нова промяна е необходим катаклизъм. Който да помете проядената основа на парламентаризма…

„Поздравявам майките на нашите ръководители. Довчерашни мухльовци, а днеска дупета“.

Пак цитат от тази прословута песен на Слави.

Няма така държава на подчинените на парите хора.

Мисъл за джоба, за господарите. Една територия, в която надеждата умира последна. Дори след нея. Дори по-подир.

На снимките:

-Флашмоб „революция“, а после в кръчмата

-Този човек купува чан за кравата. 25 лева, за да чува добичето. Кой ли чува „говедата“ в страната?