24rodopi.com/Общество
Това за незапознатите са галошки. Правят се от гума. Не ги продават в моловете. Както и терлиците от вълна.
Това е дрескодът на хората по селата.
Такова нещо в Брюксел не са виждали. Макар, че на нашите
евро нещо си там бабите такива носят.
Терличките се плетат саморъчно. Гумените обувки ги продават
по време на общинския пазарен ден за по няколко лева. Преди вървяха по два,
сега не се знае.
Това е облеклото на нашите хора по селата.
Колкото и костюмарите да се срамуват от тях.
Това е народът ви.
С мотички, лопати, като в 19 век.
Това им осигурихте.
И субсидии. Дето отиват навсякъде, но не и при тези отрудени
и утрепани от работа и действителност хора.
При галошките само по избори!
Кажете на бабите: Найс, а?! European Union is very good thing?
И като ви забухат…
Дьорд и Дора – паритеи мъката - четете тук
Не зная доколко българското човечество днес изпитва празнични настроения. Най-вероятно настроенията му гравитират някъде около скептицизма. И този скептицизъм е оправдан поне от една гледна точка – подозрението, че Шекспир никога не е носил галоши. Макар че етимологията на въпросната дума ни връща още към старогръцкото “calópous” – калъп за обувка – в съвременните европейски езици словоформата „галоши” е дошла от френското „galoche” със значение гумени половинки обувки, които се носят върху други обуща за предпазване от кал, вода и сняг. По време на соца у нас те битуваха най-вече под формата на гумени цървули, които освен своята функционалност, бяха и знак за социална принадлежност. Оня, който ги носи, принадлежи на класата на работниците и селяните; одобрява мероприятията на народната власт и има правилен произход. Още в онези времена обаче управляващите не носеха галоши и гумени цървули. Те също принадлежаха на класата на работниците и селяните, но бързо забравиха своя произход, смениха каскетите с бомбета и оставиха гумените цървули на народонаселението от провинцията. Провинциализмът не е свързан с определен географски регион – той е състояние на духа. Човек може да живее в най-глухата провинция, в най-малкото селце – и да носи просветлената душа на европеец. Да обитава жилище в центъра на София - и душата му да е увита в паяжини и да вони на лук и вкиснало... Та управляващите сметнаха, че като захвърлят галошите, ще се разделят с провинциализма си. В резултат на което се опитаха да превърнат България в провинция на СССР.
ОтговорИзтриванеЦялата истина
ОтговорИзтриванеДа вярваш в доброто не е грях,
Изтриванеда търсиш смисъла в туй, което ти се случва,
да е изпълнен с усмивки твоят ден
и радост да даряваш на хората край теб.
Откак сме се родили, все мечтаем
за свят, изпълнен с доброта и сбъднати мечти,
за обич истинска, единствена,
изпълваща душата наша с топлина.
Минават часове, а после дните,
изнизват се годините край нас,
и с тъжно нежелание разбираме,
че нашите мечти все още са мечти.
Светът реален тъй различен от мечтите е,
препятствия, тревоги и болка
безмилостно погазват нашите души,
остава само мисълта в редките спокойни мигове,
че нявга ние ще сбъднем своите мечти.
В перманентна рана превърнала се е душата,
и само стонове от болка звучат в нашите глави.
Къде е днес надеждата?
Къде отиде слънчевият свят на нашите мечти?
Как искам да заспя и като се събудя,
кошмарът в този свят да се окаже сън,
душата ми отново да пирува,
изпълнена с мечтана светлина…
Очите гледат, но не виждат светлината,
като слепци потънали сме в мрака на страха.
Ще оцелеем ли, ще срещнем ли доброто
в този свят тъй чужд сега?
Протягаме ръце и търсим пак опора,
надежда, вяра в утрешния ден,
дано отново смисъл да открием
и с достойнство пак да крачим в утрешния ден…
Евала за статията, евала на господин Андай че е позволил да я публикуват. Само да се подчертае че тези галошки са обущата на сарайските избиратели дано се засрамят ако имат такъв.
ОтговорИзтриванеТака наречените политици като тръгнат при хорицата с галошките слагат неглиже дрешки и оставят служебните коли далече от очите им.Гледал съм го в Кирково няколко пъти в четвъртък ,когато е пазара там.
ОтговорИзтриване