Мачът е свършил. Момчетата се прибират с наведени от умора глави. Минават по алеята. Навред торбички, хвърлени от терасите. Преди дни са окосили. Още повече лъсват срамотиите на родителите. Настъпват лайна. Онзи ден е минало стадо коне.
Вървят и си мислят за компютърните игри. Скоро спортът ще
остане в тях само като виртуална реалност.
Раните по краката ще се заличат. Прасците няма да се
оформят. Ще са гладки като на епилиран футболист с татуировки.
Бетонът им отнема детството. Истината. Защото някой е решил
да продава апартаменти на работещите им зад граница бащи.
„Бял ден да не видят“, кълне един родител. Потен, мръсен,
играл мач с децата си и умуващ къде да ги заведе за футбол след като
кооперацията започне да никне…
Целият текст четете в петъчното издание на
„Родопи voice“!
Ей как може толкова да сте алчни, че и площадките където играя децата да застройте. Едно свободно местенце няма остане за малчоганите да дивеят.
ОтговорИзтриванеТрябва да се спре това презастрояване, някакъв ужас е целия град.
ОтговорИзтриване