„Пълно е с идиоти, а няма нито един Достоевски…“

24rodopi.com/Коментари

Държавата е в жестока икономическа криза и тя тупти във всеки джоб. Вече гарнирана и с безпрецедентен катаклизъм във външната политика. С желанието да се ловят шпиони и да се хареса на партньорите, управляващият „елит“ е на крачка от това да отвори бездна във взаимоотношенията на България с Русия. И това ще има последици с години напред. Мостове се рушат най-лесно, най-трудно е обаче да се съградят…

От 90-те години започна една пълна деградация на обществото. Напълно програмирана от либералния свят. Във всяка една сфера. Всички трусове доведоха до девалвация на ценностите, до обезличаване и погнуса към традициите. Отгледа се под външно влияние един „елит“, който изпитва неприязън към собствения си народ. Това и отвори все повече увеличаващата се пропаст между общество и власт.

И всичко в името на „цивилизационния избор“. Направен от една шепа хора.

„Добре, че не се направи референдум за влизането в НАТО и ЕС, че знаете какви щяха да са резултатите. Добре, че това решение се взе на върха“.

Това изрече един пиар експерт само преди седмици.

Днес проучване на една агенция, финансирана от Джордж Сорос, обяви, че болшинството от нашенци искали да бъдат с НАТО и ЕС, отколкото с Русия.

Май нещата не се връзват. Щом е тъй, защо най-важните решения се вземат от една шепа хора, нахилени от атлантизъм, а не чрез референдум?!

Отговорът е  повече от ясен.

Един цитат от писател „Проблемът ни е, че е пълно с идиоти, а няма нито един Достоевски“.

И сега един друг:

„Една от характерните черти на либерализма е страшното презрение към народа… На народа за нищо на света няма да му простят желанието да бъде себе си. Целият прогрес чрез обучение е да се отучи народът да бъде себе си. Всички черти на народа са осмивани и окачествени като срамни. За либералите народът е безформена тълпа, няма и глуха, приучена към плащане на сметки. Либералът е гнуслив към народа и високомерен към земята. Ние, казват, сме единствените, които можем да го съветваме…, да учим народа кои са правата и задълженията му“.

Цитат от самия Достоевски.