Злато от 7 000 години: Дори в Троя са носили златни украшения от… Ада тепе

24rodopi.com/Общество/Регион

Рудосъдържащите скали се нагряват с огън докато се напукат и рудата се извлече.

Една технология на 7000 години. Извършвана по цялото било на Ада тепе, където се е появило най-старото злато в Европа. 15 век при Христа древните миньори оформят селище с най-малко 20 колиби, давайки началото на една професия, останала до днес.

Археологическите проучвания показват, че през късната бронзова епоха на значителна част в масива Ада тепе до Крумовград е разработван най-големият известен златодобивен рудник на Балканите. Златни украшения са се правили тук по време на Микена и Троя и са достигали до тях…

 

„Златото има своето важно място в човешкия бит близо 7000 години.

 

То ще продължава да го има и занапред. С откриването на изложбата „Ада тепе“ имаме възможност да покажем на широка публика събраната информация за добива на злато в древността, за бита и особеностите на живота далеч в миналото. Благодарение на съвместната работа с отговорен инвеститор, институциите, призвани да опазват културното наследство, и местната власт получават възможността да разкрият значими факти за историята и културата на даден регион. Това са положителни резултати, от които полза имат голям брой заинтересовани страни, включително науката, а работата се върши с максимална обществена и професионална отговорност и спазване на най-високи стандарти. Реализираният проект съвместно с община Крумовград, „Дънди Прешъс Металс Крумовград“ и Националният археологически институт с музей при БАН носи позитиви за археологията и дава принос за създаване на добри условия за развитие на икономиката на Крумовград. Спасителните археологически проучвания винаги търсят баланс между изискванията на съвремието и икономическото развитие и опазването и популяризирането на културно-историческото наследство“.

Това каза доц. д-р Христо Попов, директор на Националния археологически институт с музей при БАН, при откриването на музейната експозиция, която разказва за Ада тепе и тайните на древното рударство.

 

Спасителните проучвания

 „Осигурявайки финансирането на спасителните археологически проучвания на Ада тепе и популяризирането на резултатите „Дънди Прешъс Металс Крумовград“ ЕАД съдейства за съхраняване на важна за културно-историческото наследство на страната ни информация. С новата музейна експозиция осигуряваме и допълнителна възможност за популяризиране историята на региона и на минерално-суровинния бранш. Успехите, които сме постигнали, нямаше да бъдат толкова удовлетворяващи ако не беше доброто сътрудничество с местните власти и компетентните държавни институции. Водени от грижата за живота и здравето на хората, съвместните ни усилия доведоха до изграждането на минния обект рудник „Ада тепе“, който днес функционира в хармония с културно-историческите дадености и биоразнообразието в Натура 2000 зона и показва пътищата, по които минен бизнес и наука могат да вървят заедно и да си сътрудничат“, обобщи проф. д-р инж. Илия Гърков, вицепрезидент на „Дънди Прешъс Металс“ и изпълнителен директор за България.

 

Шансът за Крумовград

 

„Община Крумовград имаше късмета да попадне в благоприятна ситуация, в която развитието на модерен рудодобив даде шанс да се разкрият част от отдавна забравените традиции на рударството в региона. „Ада тепе“ е първият целенасочено проучван стар рудник в България. Радостно е, че от нашите земи произхожда най-ранното злато в историята на човечеството. Откриването на рудник „Ада тепе“ през 2019 г. даде тласък на икономиката на града и създаде условия за развитие на инфраструктурата, завръщането на хора към Крумовград. Развитието на модерен бизнес е важно условие за осигуряване на просперитет. Паралелно с това обаче с откриването на музейната експозиция в Център за подкрепа за личностно развитие – Обединен детски комплекс Крумовград градът ни ще има и още едно място, където по интерактивен начин и с образователна цел широката общественост ще може да се запознае с рударството и металургията на древността, но и с постиженията на модерната минна индустрия“, отбеляза Себихан Мехмед, кмет на община Крумовград.

 

Първи рудник от 40 години, злато достигнало до Троя…

 

Реализирането на първия новоразработен рудник за последните 40 години „Ада тепе“ в Крумовград е пример как модерният рудодобив и опазването на културното наследство могат да съжителстват и да дадат добър резултат, когато има конструктивен диалог и разбиране. Националният археологически институт с музей при Българската академия на науките и „Дънди Прешъс Металс Крумовград“ ЕАД показват на практика какви са пътищата, по които бизнес и археология могат да вървят заедно и да си сътрудничат. А историята на археологическите проучвания на Ада тепе води началото си от 2001 г.

В периода 2001 -2006 г. на върха се проучва малко тракийско светилище. През 2005 г. започват първите проучвания на следите от стар златодобив, откривани по склоновете на върха. Три години по-късно българо-немски археологически екип прави нови открития по проект, подкрепен от научната фондация „Александър фон Хумболт“. Установява се, че златодобив на върха е имало още от средата на II хил. пр. Хр. – времето на Микена и на Троя. Тези разкрития правят Ада тепе най-ранния известен до този момент златодобивен рудник в Европа.

От 2010 г. „Дънди Прешъс Металс Крумовград“ се ангажира с пълното проучване на стария златодобивен рудник на Ада тепе и с популяризиране на резултатите от спасителното му проучване. Дейностите по проучване се изпълняват през годините до днес като включват много интердисциплинарни методи и партньорства. Част са направени за първи път във връзка с проекта „Ада тепе“.

 

210 000 души във Виена видяха най-старото злато

 

В началото на 2017 г. Музеят за история на изкуството във Виена приема изложбата „Първото злато. Ада тепе – най-старият златен рудник в Европа“. За три месеца изложбата е посетена от 210 000 човека и с това оглавява класацията  за най-посещавана в света изложба на антична тематика през 2017 г.. Интересът към изложбата вдъхновява организаторите да я покажат и пред българска публика, тъй като в България до този момент никога не е правена специализирана временна експозиция посветена на бронзовата епоха. Разширена и обновена, изложбата става факт в края на 2017 г. със заглавие „Злато и бронз. Метали, технологии и контакти в Източните Балкани през бронзовата епоха.“