Достойнството на Айнур и Айсун vs. тунингования службогонец

24rodopi.com/Коментари/Политика

Той е всеки ден в гората, където добива дърва в сечището. После ги транспортира до хората, които са ги поръчали и платили. Може да се каже, че е най-важният човек за страдалците по селата. Учил е до осми клас, но е сметнал, че повече не му е необходимо за гората, далеч от суетата на действителността. През това време съпругата му се грижи за двете им деца. Безработна е.

Кратката история на Айнур и Айсун, които попаднаха в листата с кандидати за депутати на „Атака“. Щели да получат 2000 лева от партийната субсидия. Нещо като дарение за нуждаещи се, като хонорар за нов тв формат „Избирателят става кандидат-депутат“, благодарност за кураж или каквото там искате го наречете.

Дни по-късно Айнур и Айсун се отказаха и Районната избирателна комисия ги заличи. Почувстваха неудобство. И сега ще останат без тези пари, с които да си помогнат в очертаващата се тежка зима.

Хората, които избраха своето си достойнство. Въпреки, че никой не би ги укорил за това, че щяха да са кандидати. И двамата вероятно щяха да са далеч по-полезни в парламента от 90 на сто от попадащите там. Защото знаят проблемите на хората от всякакъв калибър.

Показаха и нещо, което днес е дефицит. Достойнство.

За разлика от щатните партийни говорители, до болка втръснали от екрана.

Като онзи, Тома Биков. Който тръгна от екипа на Касим Дал, мина през „Реформаторите“, щеше да вкарва Борисов в затвора, а сега е пръв защитник на „карикатурата на диктатор“, както сам го нарече.

Или пък като кърджалийката Ангелкова. Биографията й започва от офиса на Ремзи Осман, през Филип Димитров, този на Плевнелиев, та до Бойко и министерски кабинети. Последва пълен тунинг и… работа за партията в международен план. Каквото и да означава това.

От едната страна имаме бедното достойнство, а от другата тунингования политикант. Гората, панелката, креслото и службицата.

Моралният кантар винаги отчита правилното. И знаете какво показва в този момент.