Хем признават, че не могат да "хванат" подкрепата за "Възраждане" и ДПС, хем си пробутват "изследванията"

Социология, „социопатия“ и анализът на бай Х. от У.

24rodopi.com/Коментари/Политика

Българският социолог е странно „животно“.  Ако днес му възложиш да проучи на каква подкрепа може да разчита евентуална джендър партия, още утре ще се изтъпани с обемиста папки и категоричност в проценти. Който плаща, той поръчва… резултатите, пардон, музиката. До това дередже са го докарали. Доходоносен бизнес.

Ама процентите на партия „Възраждане“ не могат да хванат. Заради „трудно уловимата тенденция за мобилизация на по-радикални привърженици“. Брях, мама му стара! Как звучи само, а?! Сякаш не вот за „Възраждане“ калкулират, а списък на нещо като ИРА(Ирландска републиканска армия) правят.

Затруднявали се да „хванат“ и резултата на ДПС заради очаквания изселнически вот от Турция. Ако усущаха не само касата на българската партия, а и душата на тази партия, ако разбираха българската политика, не като начин за печелене на пари, а като „дишането“ на всяка от основните политически сили, щяха да са наясно, че към момента в Турция се очертава да гласуват между 95 и 108 хиляди български граждани. Над 90 на сто от тях ще подкрепят ДПС и ще „ударят рамо“ на Движението за 7-10 депутати.

Проблемът на българската социология е, че не помага за информирания избор на българите, а действа като пропагандна машина. В полза на едни или други. А всъщност вреди сама на себе си до степен да отврати самотната електорална единица, решила да хвърли поглед върху нагласите след „Попитахме 1000 души“.

***

Бай Х. от село У. следи политиката от повече от 30 години. Трибуната на неговите анализи е в селската кръчма. Те пък все повече се движат по ръба на конспирацията.

„Сега как става“, обяснява Х. „Всичко е решено, уйдурмисано. Тези от социопатията (така и не успя да научи думата) само подготвят. Да не стоят изненадани хората после. Стискат палци само да не излязат много към урните, че тогава всичко наопаки може да се обърне“, смята бай Х.

***

Партията на негласуващите в страната е най-могъща. Но безволева и безгласна. Тя е най-силното оръжие за „старите играчи“. От Долно Прахово до Брюксел има избиратели, за които отдавна политиката и различните й проявления в партийни формации е нещо чумаво. Не щат да се докосват до тях, нито пък те до личното им пространство. В теорията за самоспасението на нашенеца е залегнал онзи разказ на барон Мюнхаузен, в който той се измъква барабар коня си от блатото, дърпайки се сам за косата. Индивидуализмът е разпердушинил мисълта за колективното благо. Всеки може, всеки разбира, и сам човек-партия. У дома да е добре, навън-каквото това.

И това поведение е отлично използвано. Дори едва 500 000 души да гласуват, важно е процентното разпределение и местата в онази сграда, над която пише нещо за съединението. И тук е ролята на „твърдите електорати“. 

Знаят го партиите, знаят го социолозите. Затова врачуват с нагласите. При активност от поне 65% всичко отива по дяволите. Но за тях.

Колаж: PIXABAY.COM/24RODOPI.COM