Рискът на пътя: Да те убие дрогиран – с 200% по-сигурно

Жельо МИХОВ/24rodopi.com/Общество/Регион

Живот на село и безработица. Скука и… „Що не запаля „бавареца“?!

Обиколка из улиците в града. Засилване на усещанията с дрога преди това.

Кокаин през носа и газ към града…

Анализ

През 2014 година осъдените шофьори за употреба на наркотици и алкохол с над 1,2 промила са 3957 души. През 2016 те стават 5764, което е с повече от 30%. При внимателен анализ на поведението на институциите в този период не се констатира различно поведение, посочват от Института за пътна безопасност в изследване, направено преди седмици..

„Единствената промяна, която е извършена от загрижени депутати и представители на неправителствени организации, е да се завиши наказанието за дрогирани шофьори от пробация на условна присъда, без да е извършена оценка на въздействието на тази мярка. За съжаление, тези добри намерения от страна на законодателя създават предпоставка по българските пътища да се кара след употреба на наркотици и алкохол безнаказано. Това е така, защото макар и по-тежко при наказанието условна присъда се разчита единствено на съвестта на осъдения да се поправи. Докато при пробация се задействат държавните механизми за превъзпитание, включително и полагането на безвъзмезден труд до 320 часа годишно. Всички адвокати, прокурори и съдии знаят, че осъдените предпочитат условната присъда пред пробацията. За съжаление на българските граждани след тази промяна и системното пренебрегване от страна на контролните органи да санкционират т. нар. маловажни нарушения по ЗДвП, рискът да загинеш от дрогиран шофьор нараства с 200% към средата на 2022 година“, допълват от Института.

***

Все по-голям брой надрусани водачи биват хващани по пътищата в Родопите. Естествено, много има за да достигнат броя на любителите на чашката и волана. Едното е въпрос на планински модернизъм от последните 30 години, другото-битие от векове. Само дето от зората на второто е нямало КАТ, пък и конят и магарето са си знаели пътя.

Шофиране с алкохол-затвор,

след употреба на дрога-отново затвор. Зад волана без книжка-пак решетки. Набъбват делата срещу водачи, завършили с ефективно наказание. Наглед е странно-за причинена смърт на пътя присъдата най-често е условна, но за гореизброените?! В мотивите на най-суровите наказания обикновено се посочва рецидив. Погазване на всякакви правила и порядки и то неведнъж. В един момент „малкото камъче обръща каруцата” и праща управляващия я към пандиза.

Един път спипан с алкохол зад волана и три пъти без книжка. Следват четири присъди. Последната е 8 месеца „строг” затвор. Става въпрос за млад родопчанин, но с трайно установени навици да кара извън закона.

„Едното води към другото”, могат да коментират негови колеги. „Хващат те пиян, но не можеш без автомобил. Караш без книжка, но отново си спипан. Пак сядаш зад волана защото се налага. И отново, и отново те хващат, а наказанията стават все по-сериозни. Като плаващи пясъци. Попаднал веднъж в тях, следва само затъване”, е може би единственият анализ на подобно поведение. Освен ако просто не се касае са изключителна ненавист към правилата на поведение, наложени за съществуването на едно нормално общество.

Зачестяват и наказанията за подобни провинения на хлапаци, докопали се до автомобил. Това е началото на незачитането на правилата. Малки провинения с малки наказания, вграждащи в манталитета бъдещото поведение в обществото. Тогава обаче следват други наказания.

По пътищата е все по-страховито. Тежък крак на педала, дрога и алкохол, пълно погазване на правилата и… жертви на година повече отколкото в други точки на света, където има военни конфликти. Съвременна България, в която дори безработни шмъркат кокаин и карат „баварци“.

„Той си беше просто момче и такъв ще си остане.

Поработи малко извън страната и после се върна. Реши да харчи пари като смяташе, че това ще го направи по-сложен за околните. Парадираше с някакво шантаво разбиране за охолство. Втора ръка автомобил „БМВ“, кокаин и по цял ден заведения в града. После се връща на село и на другия ден същата програма. До обед в местната кръчма, дзвери се в телефона, говори на висок глас, да го чуват всички. Нахлузил анцуга и после се чуди що не го пускали в бара в града. Пък сетне казва, че „това струва много пари“, тия от охраната не разбирали.

Това е то. Малко по строителството в Германия, после няколко месеца надрусан гащник из село и града. След това присъда за употреба на наркотици зад волана“.

Така описват един ден на един лентяй в едно родопско село.

Черните хроники описват другояче следствията от подобно поведение.

Остават паметните плочи край пътищата, сълзите и безсилният гняв.