Мечтата за политик, надеждата поне за.. 5 лева

Жельо МИХОВ/24rodopi.com/Общество

Затръшна вратата и повече не се обърна назад. Тръгна с бавни крачки. Главата тежеше. Погледът следеше само върха на евтините обувки.

Бе изгонен. От собственото си семейство. От собствената си къща.

Той вече нямаше нищо.

Трябваше да се настройва към новия живот. Приятелите изчезнаха. Пейките се оказаха легло, дърветата-таван.

Животът на един бездомник.

Годината е…

 

400 лева за тон топло

 

Цената на дървата за огрев достигна „психологическата бариера“. 400 лева вече струва тонът в Кърджали, при 380 лева само преди дни.

От три до пет тона са необходими на домакинство в областния град през отоплителния сезон.

Тон пелети пък е около 1000 лева.

Масово кърджалийци смятат, че има спекулативен момент във формирането на цените.

„Скочи ли нафтата, дървата също се увеличават“, коментира служител в един от пунктовете за продажба на материал за огрев. Цените на горивата обаче отдавна се стабилизираха и дори се отчита спад в последните месеци. Обратното пък, цената на дървата не спира да нараства.

Това е за хората, които могат да си го позволят.

 

Бездомникът

 

Мечтата на един човек бе да притежава пет лева на ден и да ги изхарчи както намери за добре. А това означаваше-кафе, бира, патронче с алкохол и малко хляб. Толкова бе нужно на един бездомник, за да продължава да се чувства жив…

И той живя, и умря. Няколко години в търсене на мечтата си.

Всъщност, неосъществимата...

Мечтата на един човек умира само заедно с него.

Намериха го мъртъв край пощенската станция в централната част на изнемощелия родопски квартал.

С последните си думи е поискал бира. Те са били отправени към случаен минувач, който е купил една бутилка за мъжа, излегнат на пейка край борчетата на сглобените дъски, които трябва да представляват маса за игра на карти. Благодарил е за покупката. Малко след това минувачи откриват безжизненото му тяло…

Мир на праха на човека, който имаше една малка мечта. Уви, тя се оказа вик в пустинята от гласове, които огласят тягосното ни ежедневие.

 

Политикът

 

„Каквото партията каже, това ще правя“.

Думите на един млад човек от Родопите, който иска да стане част от голямата политика. Може би, един ден, да стане и кмет, на почти родния си град. Защото е от съседно село.

Някой трябва да каже, защото той няма право на собствена мисъл.

Такава е тя.

Смелчаци с много идеи в главите. Но изпълнението куца още в началото, защото партийният лидер може да реши и друго.

Омръзна ви?

Не, ще си понесете всичко по пълна програма, позволявайки всичко това да се случи.

 

Часът е около 8 сутринта

 

Собственици на квартални магазинчета в кърджалийския „Възрожденци" премитат пред вратите си в очакване на първите клиенти.

На маса, изнесена пред един от тях, има кафе, патронче с мастика и бутилка вода. Възрастен мъж бърка в найлонова торбичка, в която се оказва е цялото му продоволствие за деня. Дажбата на пръв поглед изглежда хляб и пакетче семки. Той ровичка в торбичката и започва да люпи от шепата слънчоглед. Пийва кафе и сегиз-тогиз погледът му попада на патрончето с анасоновата алкохолна напитка. Пластмасовата 200-грамова бутилчица е видимо някоя и друга поред употреба. Замъгленият цвят на питието само издава, че е мастика, смесена с вода.

Дрехите на мъжа са стари и доста употребявани. Погледът му обаче е свеж и съсредоточен към коритото на Водното огледало. Тишина. От време на време се чува само шумоленето на торбичката, в която мъжът търси своето. Оказва се, че в нея „лукс" придава и половин кренвирш, който той нарязва с особено старание с джобно ножче…

 

Нож вадя само на…

 

„Лидерът е лисица. Той ще измисли какво да правим. Ние сме армия от хора, които искат да постигнат това, което трябва. Нож не вадим. Подаваме ръка. Нож вадим само на…“.

Пак кандидатът за голямата политика. Декларирал е пред Сметната палата няколко десетки хиляди лева, извадени от незнайно какво.

Работил?

За партията.

Кои са враговете, само той си знае.

 

Всеки ден е там

 

От ранни зори. Човек го вижда,  когато нуждата го отведе до малкото квартално магазинче. А той е може би наоколо от по-сетне. Стои и чопли семки. Посръбва бавно от кафето, сякаш иска да изпитва вкуса му чак до обед. Припалва цигара, на чийто дим се наслаждава с още по-голямо усърдие. Проронено междуметие на сладост обаче се чува едва когато мъжът натопи устни в малкото, замърсено от употреба патронче с мастика. Следват поредните няколко олюпени семки, кафето, дръпване от цигарата…, цялата церемония на усамотение в тишината на ранната утрин.

„Знаеш ли, винаги идва време, когато „уволняват“ всички депутати. Тоест, стават безработни“,  му казвам.

Погледна ме, изплю една шлюпка, протегна ръка към цигарите и след като запали се взря в мен, правейки гримаси.

„Аз работя“, отговаря ми. „Казват, че щели да вдигнат пенсиите. Аз от 1980 година съм автобояджия. Много работа съм изработил. И сега бачкам, ако ми се обадят. Става обаче рядко. Много години работя „на качак". Пенсия никога няма да взема, едва ли някога ще достигна нужния стаж. Но въпреки това работя. Чакам да ме повикат и отивам да работя. Рядко, но се трудя“ обяснява мъжът…

 

Ние знаем…

 

„Ние знаем как да оправим и въздигнем държавата. Гласувайте за нас“, реди младият, политик.

Той е наясно със себе си, нуждите си, семейството си и това как да извади максимума от минимума на партията, на която дължи целия си просперитет.

 

Останал на улицата…

 

„Спя под една салма близо до вилата, която вече не е моя. Заградил съм с ламарина. Не беше много студено тази зима. Стигаше ми като се покривам вечер с един стар юрган. Имах 70 декара земя, но всичко ми взеха“, продължава разказа си бездомникът.

Дума и че винаги гласувал на избори. Не виждал надежда. Поискал само едно от властта. „Ходих да се подписвам за безработен. Няколко пъти. Три пъти. Исках да ми намерят работа, постоянна. Разкарвах се до там, а ми казаха накрая за работа да ида след шест месеца. Повече не стъпих“, казва човекът.

 

Колко е необходимо, за да бъде доволен

 

„Пет лева на ден са ми напълно достатъчни. Пет лева като има човек, е добре. Купувам обезценен хляб, малко цигари, кренвирши, а за пиене някой от квартала като почерпи и всичко е наред. В джоба като имаш-радост, като нямаш и мислиш. Колкото и да умуваш обаче-няма!“, категоричен е бездомникът.

 

Отново политикът

 

„Аз ги разбирам работите и мога да се справя. Особено с финансите. Ще оправим всичко. Ще стане. Стига лидерът да е съгласен“, казва политикът. Бъдещият, всъщност.

 

Надеждата

 

„Надеждата ми е да умра без да тегля повече. Господ да ме вземе без да страдам някой ден-изведнъж“, много тихо споделя бездомникът.

Мечтата на мъжа, който бленува само за едни шибани пет лева на ден.

Намериха го безжизнен на една пейка в квартала. Починал от студ. Без дом. Без надежда. Без политика…