За свободата без грантове: Спря ме отряд на „Азов“, спаси ме само…

Димитър Стоичков/24rodopi.com/Коментари

„Кой гаден русофил написа това? Карал съм с над 100 километра в час автомобила си в града, какво като е с украинска регистрация?! Пишете глупости. И това за Украйна, че имало нацисти. Няма такова нещо, 20 години работя там“.

Думи на мъж от Родопите, завърнал се в родния край след началото на конфликта.

„Ходил съм си често в град Н. след 2014 година в Украйна. Там живеят родителите ми. Спирали са ме за проверка отряди на „Азов“. С насочени автомати. Това са откровени нацисти. Спасяваше ме единствено българският паспорт“.

Думи на човек, който от години живее в България. Умишлено спестяваме професията и града, в който живеят родителите му. По негово изрично настояване.

Това е Украйна. Двете гледни точки. Всеки сам може да си направи изводите.

Ако е нужно трето мнение-ето го.

Някаква асоциация на журналистите направила изследване за свободата на словото. Резултатите са представени в София, в присъствието на посланика на Нидерландия.

Явно от там идват парите. Грантаджийска работа.

„През 2022 г. се наблюдава ръст на позитивните нагласи в сектора. Почти всеки втори анкетиран дава средна оценка на свободата на словото в България, а добра – 16,2%. Един от петима я определя като „лоша“, а почти всеки десети – „много лоша“.

Разпространението на дезинформацията е сред най-съществените предизвикателства, отключили се с войната в Украйна. Всеки втори анкетиран посочва, че му се налага повече да проверява фактите. Всеки четвърти отбелязва, че стресът на работното място се е увеличил. Появява се нов феномен – онлайн тормозът, обиди и заплахи в социалните мрежи и форуми на медии. Всеки трети респондент смята, че това е сред най-честите форми на външен натиск“, се посочва в анализа на анкетата.

Разбира се, „отразяването“ на войната и дезинформацията са във фокуса. Нито един бг журналист не е отразявал конфликта в Украйна. Разчита се на уговорените репортери на разни западни медии. На това, което се спусне отгоре. Дотук със свободата. Самият термин „отразяване“ приляга на Ърнест Хемингуей, който е бил военен кореспондент, бил е и войник. Стискал е пушка и химикал едновременно. Всичко останало е просто пропаганда.

Относно свободата.

Когато говорим за пропаганда, свобода не съществува. Взаимоизключващи се термини.

Ето ви анализа. Без грантове откъдето и да било.