Затръшна вратата и повече не се обърна назад. Тръгна с бавни крачки. Главата тежеше. Погледът следеше само върха на евтините обувки.
Бе изгонен. От собственото си семейство. От собствената си
къща.
Той вече нямаше нищо.
Трябваше да се настройва към новия живот. Приятелите
изчезнаха. Пейките се оказаха легло, дърветата-таван.
Животът на един бездомник.
Годината е…
„Надеждата ми е да умра без да тегля повече. Господ да ме
вземе без да страдам някой ден-изведнъж“, много тихо споделя бездомникът.
Мечтата на мъжа..
Намериха го безжизнен на една пейка в квартала. Починал от
студ. Без дом. Без надежда. Без политика…
Целият текст четете в петъчното издание на
„Родопи voice“!
И още от темите в новия брой на вестник №1 в
региона:
-Отказ от сражение –
България е победена
Страхът праща мечтите
в долапите на други
-Участ: Мечтата за
политик, надеждата поне за.. 5 лева
-Кърджали на плюс,
Смолян на минус
8 094 идват в
Родопите, 6 943 бягат!
-Дъно! Хвърля буркани
към съседи „Ще ви избия, ще ви запаля“
-17,9 млн. лева за
улици, пътища и ВиК за родопски общини
-Разкъсване на
мрежата?!
Политици, война,
щипка цензура за „фейс“ манджата
Тихо!! !!
ОтговорИзтриванеОт всякъде извира отчуждение, имало го е може би и преди, но безсилни да направим нещичко, дали тихичко сме го отминавали
ОтговорИзтриване