Бракониери провокират конфликта Хора – Вълци

Еркан Хаджимустафа/24rodopi.com/Мнения

Преди време с публикация в 24rodopi.com се обърнах към депутатите от кърджалийски многомандатен район с призив за защита на вълците. Вероятно темата им е много чужда и си мислят, че обществото се тресе от много по-важни проблеми. Не, че правят правилни стъпки за решаването им, но нека се върна на значимостта на въпроса.

Провокиран съм от новините за отстреляните 3 вълка в Кирковско и предлагам аргументите на експертите, на изследователите на вълци.

Вълците са важни за съществуването на една гора, а и за екосистемата като цяло. Ако в гората няма вълци, броят на сърните и дивите прасета започва да расте безразборно. Без естествени врагове, те не се боят и стоят до потоците и източниците на вода, като пасат всичко, което расте около тях - дървета, храсти, върби.

Без корените на по-големите растения се стига до ерозия на бреговете на реката и тя се разлива и се затопля без сянката от дърветата. Така местообитание губят риби и земноводни.

Освен това все по-големият брой на сърните и елените не позволява на гората да се възстановява - те изяждат всички млади филизи и оставят без подслон птиците.

През 70-те години на миналия век вълците се оказват на ръба на изчезването. Хората ги избиват векове наред, а урбанизацията и разрастващото се земеделие унищожават местообитанията им.

Днес вече тече обратният процес - по възстановяването на естествената фауна на Европа. Вълците са едни от най-знаковите и великолепни животни в Европа. Избивани векове наред, за да не нападат добитъка, през 70-те години на миналия век на континента са останали едва няколко популации.

У нас вълците не просто са разрешени за лов, но и продължават да се смятат за вреден дивеч, тъй като нападат селскостопански животни. Няма ясни данни колко е общата им  бройка. Последните данни са отпреди около 10 г., когато се смята, че в България има около 2000 вълци. Природозащитниците са убедени, че те нападат често овце и телета заради липсата на естествена плячка като сърни, която пък изчезва заради прекомерно бракониерство.

Как е в Европа?

Едно от щастливите завръщания е когато през 2015 г. в Нидерландия е видян вълк за пръв път от 150 години - мъжки, дошъл от Германия в търсене на нова територия, след което броят на животните в Ниската земя започва да расте.

Проучване на властите в страната обаче сочи, че само 54 на сто от хората смятат, че вълците имат място в Нидерландия. Най-зле настроени са фермерите, които гледат овце. На местата, където има вълци, те получават субсидии за да поставят електрически огради.

Норвегия пък, където също има компенсации за фермери, чиито животни са убити от вълци, дебатът е минал на социално и политическо ниво, защото разделя хората от отдалечените, селски райони, които искат за предпазят животните си, и хората от градовете, които пък искат да се опазват вълците.

В Швейцария, където вълците и мечките се завръщат преди 30 г., също тлее напрежение. В страната има около 100 вълци, които се случва да нападат овце, кучета и дори са виждани по пътеки от деца, които отиват на училище. Убиването на вълци там е забранено, а разрешение за отстрел на животни, които нападат, се дава много трудно. Фермерите дори са свикали референдум, който да позволи по-лесно ловуването на проблемните хищници, но идеята е била отхвърлена.

В Румъния, колкото и да е странно, конфликт почти няма, защото овцете се пазят с електрически огради и прочутото карпатско овчарско куче, на което може би се дължи и оцеляването на вълците в тази част на Европа. Там ловът на вълци е забранен от 2016 г. и макар и да се случват инциденти, хората като цяло са толерантни.

Как е у нас?

През август тази година Изпълнителна агенция по горите утвърди "План за действие за европейския вълк" на основание на Закона за биологично разнообразие. Според този план се предвижда да се обяви период на забрана за лов на вълци в периода 1 април – 30 юни. Причините за това са напреднала бременност при женските в този период и отглеждане на малките. В рамките на периода на забрана за лов обезщетения за щети, нанесени от вълка, ще бъдат изплащани от Министерството на околната среда и водите чрез предстояща промяна на Закона за лова и опазване на дивеча.

Тази промяна още не е осъществена. Предстои и сформиране на постоянно действаща Национална комисия за вълка с представители на МЗ, МОСВ, ИАГ, ИАОС, научни институти и университети, ловни организации, природозащитни организации.

Националната комисия за вълка ще обсъжда и ще взема решения по отношение на всички важни въпроси, които се отнасят до управление на популацията на вълка в България, а именно мониторинг, режими на ловуване, опазване на местообитанията и други. Ще бъдат провеждани социологически проучвания сред различни групи от обществото за отношението и знанията относно вида изпълнение на законодателството, ще бъдат прилагани различни икономически инструменти за извличане на полза от присъствието на вида в България и ще се следи за изпълнение на законодателството. Комисията ще работи за минимизиране на конфликта човек – вълк и ще осъществява различни дейности, целящи по-добро управление на популацията на вида в България.

За вълка се прилага Европейски план за действие за вълка на Съвета на Европа.

Вълкът е включен и в Закона за биологично разнообразие (ЗБР), Директива 92/43/ЕИО на съвета от 21 май 1992.

На снимката: Лютви Местан отстреля 3 вълка по време на лов през есента на 2015 година