След Марксическа естетика дойде… Тротинетка и Трабант – диагноза за обществото

Жельо МИХОВ/24rodopi.com/Общество

В последно време не е здравословно да се гледа телевизия. Особено определени канали, както и да ги водят-национални, наднационални и прочие. Маршът из нета също крие риск.

Пример.

От доста време някаква перхидролена глава се появява дори като се пусне водата в тоалетната. Наречена Емили Тротинетката. Карала със 120 километра в час. И праскаща какви ли не глупости в ефир. Момата всъщност била момче, ама сега водила битка да й признаят женския пол по документи. Тя/той от 5-годишна се смятала за „жена“. Много спорове имала с родителите си, дума перхидролката. Като на няколко пъти обяснява, че джобните й били малко. Сякаш, ако бяха повече, щеше да си смени пола още тогава. Та накрая изръсва в поредната от многото телевизионни изяви, че родителите й били лоши, „добре, че умрели“. Тя искала да е момиче, ама си падала по жени. Ха, сега де. Момче иска да е момиче, но да е лесбийка?! Приятелят до нея пък бил някакъв си Мелиса Тихомир, дето и той имал мерак за рокля. Ама чака, че като съдът промени по документи пола на Тротинетката, да можел да се ожени за нея?! Каква сапунка!

После нямало извънземни, а? Явно са сред нас в последните десетина-петнадесет години. Такива ментални метаморфози де сте чували?!

И това се излъчва с перверзна наслада.

В едни по-други времена биха рекли просто: Кирка, лопата и норма. Това е лечението.

Но не би. Онова е минало. Сега сте свидетели на ненормално натрапения модел на поведение. Либерализъм в целия си блясък.

И защото Унгария каза „Не“ на подобни Тротинетки, та Урсула иска да ги линчува. Последното не може, но пък ще ги бие с пръчка през пръстите, за да не пипат еврофондовете. Не че им пука на унгарците. Не че им пука и на ненормалните. Последните са тези, които все още считат половете за два, а не за 32. Считат и семейството за неприкосновена територия, дори за еврофондовете.

Знаете ли, стига. Стига с Тротинетки и Мелисотихомировци. Спрете гледането на телевизия за поне месец. Отдайте се на семействата си, на книги. Ако имате и стар грамофон, пуснете някоя плоча. Дръпнете първата книга от домашната библиотека и я отворете, зачетете. Само месец. Ще се почувствате преродени. Сякаш всичко преждеизброено не съществува. Някакъв кошмар, от който сте се пробудили облени в пот.

Марксическа естетика

Часът е някъде между 3 и 4 сутринта. Исак Паси се събужда, но преди да стане, първо си спомня съдбите на големите.

Това споделя самият професор по „марксическа естетика“. Преподавател в катедрата по „Марксизъм-ленинизъм“. Благодарение на него редица съчинения на големи философи се появяват в България. Отказва да се декомунизира по „естетически съображения“ и напуска Софийския университет.

Всеки познат на Исак Паси казва за него „Изключителен“.

Негов колега решил да се пошегува и изрекъл на всеослушание „Ей, в тази държава и на евреи не случихме!“. Паси пък отвърнал „Каквато ти държавата, такива ти и евреите“.

От Тротинетка към Трабант

Исак Паси е баща на Соломон Паси. Видният натовец, повел битка за скопяване на българския лъв. Затова призова през март бившият външен министър със свой туит. За да сме имали ясна позиция за Украйна. Човекът, за когото онази държава е по-важна от тази. Който рони сълзи, само като види издигащия се натовски байрак. Тръгнал да скопява лъвове. Преди това пък рече в едно студио, че трябвало да се преследват с НК всички „путинисти“. Разбирайте, русофили. Всеки срещу нас (НАТО, Атлантически клуб) трябва явно да се преследва. Същият е и автор на фразата „Майната му на Православието“. Интересно, какво ли щеше да му се случи, ако бе изрекъл това за исляма в една мюсюлманска държава? Не, Паси няма топки за това. Отдавна се е самоскопил по темата.

Бившият външен министър стана известен през 90-те години с трабанта си. Кой ли не вози с тази гордост на ГДР в него. Та и тогавашният шеф на НАТО (шефът е САЩ, другите директори са просто за по трабантите). Накрая картонената двутактова машина замина на Военния музей. Що пък за там? Ами от скопеност други оръжия не останаха, че поне на Мони трабанта да е в наличност.

Соломон Паси ще води преговорите за сглобяване на кабинет…

Партиите се скапаха

Поглед към политиката.

Време е за аритметики и пазарлъци за сглобяване на правителство. Цялото внимание е фокусирано върху двете. Изборите отшумяха, анализите отново са избутани, оставени да прашасват, ненужни за калкулацията на властта. Още в изборната нощ, омръзналите говорилници се опитваха да докарат от девет кладенеца вода, за да приплакнат „ама, то не е много ниска избирателната активност“.

Да бе, само, че ако бе президентски вот, се отиваше на балотаж. Бюлетините не стигнаха дори до 50 на сто, дори не и до 40%. Меракът закова на 39 и нещо.

61 процента от имащите право на глас направиха всичко друго на 2-ри октомври, но не и да отидат до урните.

Не видяха себе си, не припознаха своите виждания, демонстрираха отегчение.

Те са повод за размисъл във всяка една партийна централа. Но дали когнитивните способности на силите там са достатъчни да си дадат ясната оценка на реалностите. Въпреки, че пророците им из ефира убеждават, че проблемът с „парадигмите“ е единствено у избирателя. Елитарният подход на съждение няма да доведе до нищо хубаво. И то се вижда. Първите станаха втори, вторите първи, с пореден отлив на доверие, завъртайки спираловидно омагьосаното пространство, наречено българска политика. Още пет вота да има един след друг, резултатът ще е що-годе същия. Но с още по-малка активност и много отегчение, което ще постави под съмнение самата легитимност на властта. Негласуването се превърна в яростен вик за промяна, алтернатива. Друг е въпросът, че последното явление не може да се чака, то трябва да се създаде. Но алтернативата се формира от въображение, а то от интелект, съграден след хиляди прочетени и осмислени страници. В противен случай се създават полюсите „Те срещу нас“. И когато имаш едно настръхнало общество, всеки ход може да се окаже погрешен и в крайна сметка, рано или късно, да доведе до превръщането на политическия субект просто в политически труп. Опелото ще е дълго и то вече е започнало.

Кабинет на спасението

И в подобна ситуация на първа линия в преговорите „Кабинет на спасението“ се праща човек с кредит на доверие близо до точката на замръзване. Човек, който призова да се „скопява българският лъв“. Позицията за Украйна се превръща във водеща при кандърмите за правителство. Не ситуацията в България, не недоимъка на гражданите, а Украйна и по-точно елементът на спонсориране на един военен конфликт.

Ако партийните централи не осъзнават неприязънта на тези 61% към себе си, то явно не стават за тази работа, с която са се нагърбили.

Защото категорично бе заявено „Не е това начинът, не вярваме, не ставате“.

Когато България пое по пътя на евроатлантизма никой не попита народа какво е неговото мнение. 3 десетилетия по-късно резултатите са съкрушителни. Но посланията на партиите остават същите „Това е най-хубавото, което ни се случи“. И доверието отдавна се скапа. Вече няма нужда от нови партии, необходими са нови идеи и хоризонт за развитие.

***

Това представлява държавата за жалост. Ефирното време и измисленият елит. Момчета искат да носят поли, тротинетки развиват по 120 км/ч на магистралата, а овехтели трабанти въздишат на 70.

Метафора.

Ако в съзнанието напира думата… Всъщност, добавете я. Все ще е вярна.

На снимките:

-Трабант и Тротинетка

-Партията едно време осигуряваше нерези, сега Партията от Брюксел/Вашингтон скопява