Седемдесет години - миг в безкрайността на вечността

Мюмюн ТАХИР/24rodopi.com/Култура

Няма да анализирам  творчеството на Саффет Ерен – това е задача на други времена. Ще говоря за това какви размисли и чувства предизвиквала и предизвиква в мен неговата поезия, чиято природа е светла и човечна, скромна и прекрасна – поезия, създадена от един светъл талант в този светъл край на нашата родина Ардино.

Поезията  е крило и опорна точка на живота. В древността тя е възникнала преди търговията и политиката, тя е най-верният документ на епохата: нейни вечни ориентири са истината, доброто и красотата…  Саффет Ерен е поет, изцяло отдаден на Високото поетично Слово. Извън Словото светът просто не съществува и без него – Словото – ние не само няма да го разбираме, но и няма да го осъзнаваме. За тази цел поезията мобилизира всичките ни сетива, защото по техния компас ние откриваме пътищата към изгрева.

Към изгрева вървя

по моста на душата си

съградена от уязвимост

Не замервам с облаци прах

въпросите уж изтървани

Дните си не затварям

нито в тесни, нито в широки длани

Пътят ветровит не упреквам

за износените обувки

Не диря заветно място

за душата си ранена

Гледам, честно ви гледам

с очи избодени за справедливост,  изповядва поетът.

Чрез словото писателите преобразуват разединението в хармония и градят духовните мостове между народите. Гласът на писателите е значим, с него те зоват за мир и човечност и винаги говорят на онзи език, който сега ни така необходим и този глас се чува във времето, защото е гласът на самото Време.

Ардино е домакин на една чудесна инициатива – Международният литературен форум „Братство“, на който срещите между творците  са въплъщение на прекрасната идея да се очертае  духовната територия на този митологичен край, за чието изначално наименование  – Европа, свидетелства още Херодот.

Според мен е от съществено значение, че инициативата бе подета от един от изтъкнатите представители на художественото ни слово, роденият през 1952 г. в село Теменуга, Саффет Ерен. Каква по-благородна, хуманна и обединяваща мисия би могъл да има един творец от това да хвърля мост между култури и епохи, нрави и ценности!

Писателите са законните духовни посланици на своите народи, те са факлоносци на разбирателството и доброто. Още на първия литературен форум „Братство“  ние откровено заявихме, че сме длъжни да овладеем миналото и пренесем в утрешните дни само неговите светли страни и аз съм убеден, че в това се състои неговата действена духовна същност.

Всяко време търси и намира своя език и създава символите, които го характеризират. Единственият език, който е разбираем за всички, е езикът на нашите култури, на нашия вековен исторически опит, на нашите сърца. Седемдесет години са само миг в безкрайността на вечността, но между нея и истинското творчество има знак за равенство. Защото по законите на Високото Слово колкото повече се раздава поетът, колкото повече дарява на другите, толкова по-богат става. Защото неговото богатство е вярата и надеждата, красотата и достойнството, които е вдъхнал на другите.

Поезията се сродява с вълненията на душата, изнася един свят от чувства и идеи, които изразяват надеждите, съмненията, всички реални настроения на настоящето – защото само така тя би могла да стане онова изкуство, способно да буди ентусиазъм, каквато е била тя всякога във векове на силни и самобитни таланти.

Саффет Ерен е щедър поет. Той е жив пример и илюстрация на удивителния факт, че всяко кътче от нашата прекрасна земя може да роди хора на голямото изкуство. А то е голямо не само с посланията и замислите си, не само с майсторството и нравствеността си, а преди всичко с това, че е предназначено за хората.  Светло, честно, нежно, мъдро и красиво е поетичното изкуство на Саффет Ерен – именно поради споменатата причина.