Визитната ни картичка: Общество в торбичка, в контейнер, в дупка…

Жельо МИХОВ/24rodopi.com/Общество

Всичко е излющено, синджирите на люлките ръждясали, скъсани и преметнати през лоста, пързалката счупена, дъски от пейката също, боклуци навсякъде.

Картинка от детска площадка в областния град. Направена е скромно, с малко средства. Никой обаче не пази, вандалите са господари. Нито един наказан. Така е из парковете, зоните за отдих по екопътеките.

 

„Треперят за имуществото си,

 

мрънкат за всичко, готови са на бой, ако някой паркира пред ламаринения им гараж, поставен незаконно, но да пазят нещо, което е за всички, дреме им“, коментира ситуацията „направи си сам“ родопчанин от един от малките градове в планината.

„Само бой. Хващаш двама, шамарите, да оправят всичко, и тогава на всички ще им дойде акъла из главите“, пък е далеч по-категоричен друг.

Тези проблеми угнетяват обществото, но и те струват пари. Десетки хиляди лева от джоба на всички нас. И няма оправия. Защото мисленето е такова. Всеки за себе си, всеки за собствеността си.

 

Торбички летят от терасите

 

и превръщат междублокови пространства в сметища. От короните на дърветата сякаш растат не листа, а найлонки. Увиснали, изстрадали, като цялата картина на безумието. Чистотата навред е отговорност на всички. Не на кампаниите на някоя телевизия. При които чиновници излизат и помитат, а след седмица е същата гледка. Всъщност, някои от тези бюрократи са именно от ведомства, които могат да санкционират нарушители. А, такива има ли? Не, разбира се.

 

Всичко е като след инвазия на хуни.

 

„Защо плащаме такса смет, защо?“, пита обезумяла от яд жена. Права е. Но пък комшията й си е оставил старите гуми до пейката пред блока и те отлежават от години. Превърнали са се в мебел в междублоковото пространство.

Фонтаните нашарени със спрей, новосанирани кооперации също. Кошове за боклук са периодично обръщани.

Агресията на едно общество, което иначе мълчи, когато му серат на главата. Явно е свикнало в клозета на реалността.

„Няма такива крясъци, викане, свирене, праскане и чукане, когато се изпразва контейнер за смет. Пет блока разбират, че бригадата от чистотата е дошла с камиона. Толкова шум за изпразване на няколко контейнера и агитка на футболен отбор не  може да вдигне“, изразява мнение мъж от областен родопски град.

„Преди казваха, че хората чупели колелцата на „бобрите“, капаците, за да си правят колички за градините. Трябва да видите служителите на чистотата как блъскат контейнерите и ще ви стане ясно защо са изпотрошени“, споделя наблюденията си жена.

Всеки е прав, но и крив. Защото красивото е плод на усилие. Дъски се крадат за подпалки, после-пейката скършена. Трошат се беседки заради кеф, работници са немарливи. Но всичко е за нас. Това е и визитната ни картичка.

Самоспасението не съществува. Спасението е плод на колективен интерес, не на егоизъм. Спаси ли се обществото, спасяват се всички. Поединичните каузи са обречени.

Това трябва да се разбере.