Трапезарията на властта: „Мултаци“ и прасенца, материя в кожа без дух

Жельо МИХОВ/24rodopi.com/Общество

„Оръжие за Украйна трябва да се даде и ние това сме го казвали много пъти. И не трябва да се шикалкави“.

Думи на един партиен лидер. Малко преди влизането на депутатите за клетвата и цирка за избор на председател на парламента.

***

Инфлацията е над 300%. Хора са залепени за прозорците и гледат-мезета, малки печени прасенца. През входа влизат и се прегръщат президентът Желев, Слави Трифонов, Ахмет Доган, Илия Павлов и още, и още.

Кадри, заснети през 1996-а година. На купона за 45-ия рожден ден на Вежди Рашидов. Документирани от Тодор Колев под заглавие „Пир по време на криза“. Скулпторът е обявен тогава за „Главен мултак“ от шефа на „Мултигруп“.

Вият се хора, Иво Ибряма им свири. Кадрите показват човешки индивиди, свити, с банички, които наблюдават отвън, пред ресторанта. А вътре-говорят шкембелии по мобифони, докато с другата ръка се мъчат да оглозгат едно от малките печени прасенца.

„Ядох страшен бой, че изтървах парче салам на пода“, спомня си онова време пораснало вече момче за ставащото у дома. За ставащото в домовете на милиони българи. Само месеци по-късно инфлацията достига 500%.

Много от хората на този купон са вече покойници. Но поне си поживяха. Пир по време на криза, за ЧРД.

***

26 години по-късно „Главният“ вече е шеф на парламента. Смирен, оклюмал, надмогнал болест, без усмивка. С очи, които умоляват-смирете се, снишете се, не карайте хората да ви мразят.

С възрастта идва и просветлението. Не е сигурно, но все пак надежда.

Няма кого да съдим. По-смирен народ едва ли има. Когато помитаха държавата, както опоскването на малки прасенца, тогава трябваше да се изреже всичко. От корен. Вече е късно. Остава смирението.

Но и споменът за боя заради падналото от масата парче салам, което струваше месечна заплата.

Много трябва да се внимава, в този ред на мисли.

Вървим към времена сходни. Но с много променен и консуматорски профил. Съвремието ни е състезание за продажбите на телефони, реклами и лъжи, нищо друго.

„Човек и добре да живее, умира, и друг се ражда“. Омуртаговият надпис върху колоната. Древна българска мъдрост. Тогава сме разбирали, а какво стана сега?!

Много обичат да цитират Левски. Ако трябваше пари да дават за авторски права, субсидиите им нямаше да стигнат. Цитират, а не разбират. Все са във времето, все го обръщат, а все… промяна няма.

Времената ли са сбъркани? Или хората? Материалът, чипът. Нали затова говореха некоронованият цар и охраната му премиер.

Хората са си все същите, с все същите си инстинкти, алчност, хитрини. Плътта завладя душите. Пустата кожа от малолетното печено прасе. Духът бе смачкан. Натирен. Забравен. Той не съществува в света на охолството.

Там е проблемът. Не в „мултаците“. Мултаци винаги е имало, има и ще има. Възпиращите ги сили липсват.

Не се сърдете, прозрете. Когато духът надвие материята, тогава ще се превърне в слово. А то в действие. Не забравяйте, „В началото бе словото и словото бе у Бога, и Бог бе словото“.

Друг път няма.