Забраниха Достоевски заради… носталгия по нацизма, Зеленски и „троловете“ на Путин

Росен Хаджиев/24rodopi.com/Мнения

„Разходка в уюта на неделния ден. Няма трафик, няма хора, по улиците се е възцарило спокойствието, меланхолията на последния ден, в унеса на есента.

Разходка, завършила в книжарницата. Сред заглавията, хилядите страници. Миризмата на хартия.

Един от рафтовете обаче грабва вниманието повече от останалите. Чисто любопитство. Подходящо за анализ на съвремието ни. Нацистка литература. Поредица „Проиграните победи“, разказваща историята на един фелдмаршал на вермахта, пратен на Източния фронт. „Проиграни победи“?! Как струи носталгията, какво можеше да се случи, ако вермахтът беше се справил с тези „зли руснаци“, пък да прилапа цялата територия на Съветския съюз. „Русия е толкова богата, че чак не е честно“-думи на бивш държавен секретар на САЩ, от недалечното минало. Цитатът стремглаво опровергаван от всите медии, ползващи издръжка на Сорос.

Обратно на книгите. Нацистката поредиця се допълва от биографията на Зеленски, „История на Украйна“ и няколко книги за „хората и троловете“ на „злия“ Путин. Разбира се, пропагандата е допълнена и от „Архипелаг Гулаг“. Солженицин винаги е полезен. На централно място е и последният труд на отявления русофоб Иво Инджев, който разсъждава за русификацията на България след тази „омразна“ Руско-турска война, която изпъдила един такъв човечен партньор. Въпросният, с агентурно досие в ДС, е завършил в Москва, ползвайки всички блага на тогавашната власт като потомък на активни борци против фашизма.

Плашещото в случая обаче е друго. Този литературен опит за реабилитация на нацизма. Едно българско издателство вече обяви, че спира с Достоевски, Толстой и Гогол. Така ще помага на „азовци“. В същото време се бълват всякакви „романтични“ гледни точки за „Проиграните победи“.

Живеем във времена, които много напомнят едни други. Самата денонощна пропаганда е доказателство“.