От обора в леглото заради 30 лева! Спомен за нашите „весели“...

Жельо МИХОВ/24rodopi.com/Общество

„В годината, в която ставах на деветдесет, ми се прииска да си подаря една нощ на луда любов с девствено момиче“.

Първото изречение от последната книга на Габриел Гарсия Маркес „Спомен за моите тъжни проститутки“. Големият писател не пише и не издава повече. Тръгва си от този свят.

*

Седнала е по турски. Скръстила ръце под гърдите. Вляво от нея продават дрехи. Тя е облечена със старите свои. Единствено обувките й издават скорошно пазаруване. Над главата й, високо, е залепен лист хартия с надпис „Обява“. Колко иронично. Тя самата е една обява. Обявление за немощ, достигнала до продажба на самата нея…

Тя също е търговец, но няма сергия. Сключва най-древната сделка-плът срещу храна.

„Има редовни клиенти. Почти всеки ден се върти тук и ги чака, от 20 до 70-годишни“, казват за „жрицата“ в района на пазара.

Жената продавала ласките си за 20 лева…

Една проститутка в Родопите. Която заработва без да влага емоция. Без чувства. С мечти, които са изчезнали. Единственото останало е хлябът. Черната софра със старата покривка. Наметало на истината. Която не чини и пет пара, ако няма насищане на потребностите. Сама, в света на хищниците, на жаждата, на нагона. Няма сводник, няма принуда. Това е самопоисканата гилотинизация на човещината. Превръщането в доброволен роб, поне за половин-един час. Срещу заплащане. Клеопатра на инстинкта за самосъхранение. Океанът от похот, вместо спокойното езеро. Не говори друго, освен за работа. Предлага и чака. Клиенти колкото щеш. Едно тяло, което ще изтерзае необходимостите на живота. За да достави наслада за едни, да нахрани други.

Пазарът в малкия родопски град, в който се предлага всичко, вкючително и плът.

До 500 лева

Продажбата на тела се развихря с пълна сила в кризата. До 500 лева на ден може да вади жена, ако се навие да стане масажистка или… компаньонка. Подобна оферта няма в Бюрото по труда, но се разпространява в интернет пространството.

„Търся си колежка, пълна дискретност и коректност. Има много работа и много лесни пари в зависимост от това как изглеждате. Говорим за 300 до 500 лв. за ден. Опитът е без значение, важното е да изглеждате добре, да имате навършени 18 години и да имате желание за работа. Спокойна и колегиална атмосфера. Редовна клиентела“, се посочва в една от офертите. Допълва се, че става въпрос за луксозен и разработен, „дискретен терен“, с локация-Стария център на Смолян.

В същото време десетки са офертите за платена любов в Кърджали. Палома, Касандра, Ванеса са само част от жриците, които предлагат ласки за между 40 и 150 лева. Рекламираща се като „яката дуп*рка“ пък се хвали с близо 60 000 посещения на обявата за платена любов в Кърджали.

120 лева за 90-килограмова любов

90-килограмова дама дори е обявила промоция от 120 лева на час, при 70 лева за 30 минути.

Болшинството от жените са гастрольорки, които идват в Родопите, наемайки стаи в къщи за гости. Други пък ползват квартири из областните градове, посочват запознати. „Предлагам висок клас стандартни и нестандартни ескорт услуги!“, посочва жена, оценила тялото си на 150 лева. Друга пък нарича себе си „Царицата на френската“.

Щедрите обещания са за „индивидуален подход, според нуждата на клиента“. Има обаче и граници-„с пияни не работя“.

Весели послания за весели хора.

Неграмотното изписване на обявите ясно показва образователното ниво на предлагащите се жени.

Бедността може да възвиси, да създаде герои, чиято арена са революциите. Но може и да прокопае дъното, да затрие всичко човешко.

От обора в леглото на пенсионера

Една история. По действителен случай.

Не харесваше живота си. Смяташе го за тежък. И той бе такъв. В целия си вид. Сутрин с животните в обора, после в градината. Фекалии и пръст. Миризма на добитък. Липса на баня. Няма парфюми. Какво пък е туй?

Храна, старите, животните. Мрак, луна, легло. Ставане по тъмно. Всичко отначало.

Съзнанието е пропито с ароматите на житието. Няма сапун, който да ги отмие.

Нищо не достига. Разумът е клеясал в ежедневната жажда да си нахранен.  Дори кравата гледа с презрение. Понякога. Мисли непонятни. Бездна. Виме. Мляко. Храна. Едно и също. Стари дрехи, омръзнала миризма. А по сериалите…

Телефонът звъни. Има клиент.

К. тръгва от село. Чакайки таксито, което да я откара към града, помирисваше анцуга си. За да се представи добре пред клиента.

От две години работеше това. Никой не знаеше. От нивата и обора към мъжа, който ще плати, за да изпъшка похотта си върху нея.

Плащането ставаше предварително. Нямаше мърдане. Старата уреждаше клиентите в града. Всичко се случваше в някоя квартира. Набързо. Понякога и тегаво. В зависимост от възрастта на господата. Но докъм 40 минути приключваше. Вземаше парите и ги прибираше в джоба. Виждаше „изтънчените“ мадами по сериалите и искаше поне малко да има техния живот. Хилеше се, мечтаеше. После идваше дядката, взел пенсията, и инвестираше в тази надежда. Грухтейки като прасе с астма в ухото й. Страстта на парите, влудяващото чувство, емоцията на греховницата, която иска не обор. Не добитък, а получаваща само животни.

Пристигна в града и се настани на масата.

Трима мъже избираха стоката. Едно кафе. Късметче в чинийката. Падна се „365 дни любов“.

Ще има работа значи.

Мъжете я обсъждаха. Тя се правеше на намахана. Пазарлък. Търг за съвестта. Положение без милост. Изкривени усмивки и огледи над и под масата. Треперещи ръце с цигара между пръстите. Единият клиент е над 70.

Всичко свърши час по-късно. 30 лева са в джоба на стария анцуг.

„Трябва да си купя нов“, помисли си жената. „Имам достатъчно събрани пари“, довърши. После мислите тръгнаха към обора.

Усмивка изпъна лицето.

Десетки са…

Десетки жени заработват по този начин. Те не са в сайтове за запознанства-съвременният прочит на сводничеството.

Десетки дами между 18 и 60-годишна възраст са в регистъра за „любов“ в региона.

Услугите се търсят от млади и стари. Предимно вторите, сред които и пенсонери, някои от които получават „тавана“. Цените за дамите, болшинството от селата, са спрямо възрастта и красотата-от 30 до 200 лева за сеанс. Техните снимки не са в „сайтовете за възрастни“, където оферти за Кърджали и Смолян отправят гастрольорки-професионалистки от вътрешността на страната.

За всеки влак си има пътници обаче. И доработката за укрепване на бюджета разцъфтява.

Други пък, застаряващи дами в Родопите, също са намерили начин да закърпят финансите в трудните времена на несигурност и инфлация, продавайки „ласки“ на пенсионери. Сексуалните удоволствия струват на мъжете между 20 и 50 лева, твърдят възползващи се от услугите. Офертите идвали от петдесет и нагоре годишни самотни жени. Срещите се осъществявали в малки квартални заведения, както и кръчми около автогарите. Доброволната проституция е дело на дами, занимаващи се с нископлатена работа, някои дори били на квартира в градовете.

Други пък търсят „свръзка“ с човек, добре познат в средите на мераклиите, осигуряващ лесно клиенти срещу 50 на сто от заплащането на услугата.

*

„В годината, в която ставах на деветдесет, ми се прииска да си подаря една нощ на луда любов с девствено момиче“

Това е от Маркес.

Всичко останало е от нас. И то не звучи весело.

Калното дъно, в което се копае за щастливите червеи за риба.

Все за храна иде реч.

На снимките:

-В очакване на клиенти

-Пазарлъкът на по кафенце