Мислят се за Цезари и JFK, а пред портите е… Одоакър

Уроци по история за самозабравени

Жельо МИХОВ/24rodopi.com/Общество

Правителство няма да има. И това е ясно дори на трите проскубани кокошки в селото на старицата Х. Последен опит ще бъде направен с най-малката партия в парламента. Защото лидерът й заяви 20 минути след 20 часа на 2-ри октомври, че е готов да танцува мазурка с всеки в сградата на „Силата“. Оттогава не спира да бълва цитати на JFK. Защо, това е въпрос на ментални способности.

Цирковете обаче продължават. Най-важната мисия бе изпълнена. Ще пращаме официално оръжия на Украйна. В момент, в който Западът започна да преосмисля позицията си на „халал да са ви милиардите“. Украински ракети падат в Полша, а провокацията у нас се приема „На нож и война срещу Русия“, сякаш шепата кресливци сами ще тръгнат за фронта.

По-американци от сина на Байдън, от Капитан Америка дори. Нормално, родителите им бяха по-съветски от Хрушчов.

Поредни низини в обърканата квази политика на държавата, приела поредните господари.

 

„Тази битка ще продължи по улиците!“,

 „На вашите 200 ние ще извадим 20 000 и ще блокираме страната!“.

Наддаване в парламента. Поредните циркове, отвратили над 60 на сто от населението. Мерене на пиш…, електоратите. Кой колко ще извади и какви метежи щял да сътвори, че да стане на неговото. Партии в сблъсък на безумието. Партии, окончателно лоботомирани откъм представа за реалностите. Партии, които не могат да накарат хората да отидат до урните, но лидерите им щели да ги пращат по площадите?!

Едно е преброяване на ясладжиите пред офиса на Шефа, друго е „Гаврош на барикадите“. Пък и как да пратиш на площадния фронт бабичките от селата?! Електоратът отдавна е по строежите в Западна Европа. Натирен, че да му е кротко тук на парламентарния живот.

Има нещо изначално сбъркано във всичко това. Явно такива са нещата от последното стъпало на стълбата. От там следва падането. Пък нека да продължават да си мерят „живата сила“.

 

Много си повярваха

 Толкова много, че прецениха, че разпределението на 39 процента им е напълно достатъчно да се правят на чорбаджии пред раята, без един кокошарник да са сглобили в живота си. Двойни граждани, „анаватани“, духовни шизофреници, които не са осъзнали силата на земята. Гости в едни къщи за гости. Хора, които са сметнали, че висотата на личността се измерва със сградите, съградени с евросредства.

Осмеляващи се дори да плашат с гражданска война, ако не стане на тяхното.

Хартия или машини.

И при двете стават шашмите. Дали флашки, дали десетките захвърлени чували с бюлетини край контейнерите в Пловдив.

Помним, бе, помним, кучета сме. Които подритвате с глупости. Помним какви ли не наглости. Ама все е като извънземните. Всеки знае, че ги има, пък никой не ги е виждал.

 

Живеем във времената на Древния Рим,

 дни преди германските племена, начело с Одоакър, да приключат империята. Разгул и всякакво отричане на реалността. Държавата тъне в разруха. Всичко лети в бездната. Но се обрисува в розовите краски на заслепените от разкош лидери на партии. Чести гости в разни посолства.

И тези хора плашат. Ще вадят слугите си, за да наложат волята си.

Не, драги, в един момент ще извадите Гаврош обратно на барикадите. И ще сте изумени от случващото се. И хартии, и машини ви го посочиха, но не вярвате.

Не забравяйте, че нищо вечно няма. Нито Рим, нито Тато, ни СССР, нито Варшавския договор, нито Кенеди. Нито ще бъдат вечни ЕС и НАТО.

Остават деянията.