Професионалното поприще, неизменно свързано със скалпела, надделя и кандидатът за премиер Николай Габровски използва най-известната соломонова притча, в която чрез „разсичането“ се стига до истината. Той представи списъка с министри и от трибуната на Народното събрание изрече:
„Две жени твърдели, че
са майки на едно дете. Не можели да се разберат помежду си и заради това отишли
при Цар Соломон. Той ги изслушал, но също не успял да реши коя е истинската
майка на детето. Тогава казал: "Дайте да го разсечем на две и така всяка
ще получи по една половина". Тогава истинската майка казала - "Не,
дайте го на другата жена".
Обръщам се към всеки
един от Вас по отделно - нека любовта към България днес надделее, нека запазим
родината си и нека заедно да преодолеем бедата, в която сме изпаднали. Нека
тази любов, която всеки от нас би трябвало да таи вътре в себе си, надделее над
чисто егоистичното.
Благодаря за вниманието.
Да живее България".
Ключовото, след „разсичането“, е „да преодолеем бедата, в
която сме изпаднали“. Дежа вю от три десетилетия. Подобен призив вече звучи
кухо. Защо все е нужно да спасяваме, а нито веднъж не се посочиха виновните за „бедите“?!
Та нима не са все едни и същи физиономии в парламента или сходни такива под
една или друга форма? Все подобни въпроси се въртят из електоралните глави. В
които постепенно узрява отговорът, че беди и спасения са с един и същ произход.
Соломоновата притча звучи малко като „Осра*ме всичко, ама дай да заметен задружно“.
„И нека тази любов надделее“.
Пък физиономиите все едни и същи. Довчера беди, днес
спасение.
„Разсичането“ вече бе сторено. И над 60 на сто от
населението не ще и да чуе за спасители. Търпението се изчерпи.
Ку оубол
ОтговорИзтриванеБългари и турци
ОтговорИзтриване