Хартиеният „Сега“ се сбогува с читателите си със… Забравената, но запазена крепост Устра

Преход до нея дава повод да се видят и невероятните красоти на Родопите

24rodopi.com/Регион

Крепостта Устра е основната тема в раздел „Уикенд“ на вестник „Сега“, който спира да излиза. Вестникът е на пазара от 1997 г. и до 2020 г. е всекидневник. Той е сред първите български вестници, които имат интернет издание. От 2020 г. до днес „Сега“ излизаше на хартия като седмично издание.

"Вестник СЕГА запазва името си от първия до последния брой, но неумолимият ход на времето ни разделя с класическия хартиен носител. Търсете ни в интернет под вънкашност нова, със същото име", пише Иво Балев в последен брой на вестника.

„Сега“ е последният сериозен вестник, който не е свързан с партия, в България.

Препечатваме публикацията за Устра:

Крепостта Устра е една от най-запазените в Родопите, а и в цялата страна. И същевременно една от малко известните. Това до голяма степен се дължи на сравнително малкото исторически данни за нея. Но едно посещение до нея дава повод да се види наяве доколко са съхранени основите и стените на твърдината, да се научи повече за историята на Устра, а и да се види отново прекрасната природа в Родопите.

Как се стига до крепостта

Устра е разположена на най-високата част на стръмен връх близо до село Устрен и на 10-ина километра югозападно от Джебел, на 30 км в същата посока е от Кърджали. На идване от Джебел, точно преди влизане в Устрен, трябва да се поеме по черен път, който е указан с кафява табела. Дори от тази отбивка може да се види скалата с крепостта.

Пътят продължава около 2 км и извежда до бившата хижа "Устра", която сега е ремонтирана и работи като къща за гости, разполага с достатъчно удобства. Там е подходящо място за пренощуване преди или след посещение до крепостта. Което коства едва 20-ина минути пеш по тясна пътека, защото разстоянието е под километър.

На самата пътека има указателни надписи. Вариант е също да се остави колата в селото, ако тя не може да премине по пътя. След това разстоянието до къщата за гости отнема около половин час пеш.

Има и друг по-лесен за изкачване път, започващ от село Лебед. Той обаче не е обозначен и е по-труден за откриване. Но местните хора го знаят много добре и могат да ориентират туристите. Най-трудният момент и при двата варианта са последните метри преди крепостта, защото трябва да се минава по скала, тъй като подстъпът към входа не е благоустроен за туристи, примерно със стъпала.

Самата цитадела е разположена на 992 м надморска височина.

Малко история

За крепостта не се знае твърде много. Има сведения, че е построена през X век, за да се помогне за охраната на минаващия наблизо търговски път. През голяма част от времето, когато е била обитавана, твърдината е била под владение на Византийската империя.

Най-ранните данни за нея са по време на управлението на Константин VII Порфирогенет (913-959 г.). По средата на второто десетилетие на Х век цар Симеон I завзема крепостта, но след това я отстъпва отново на Византия и е обявен за "василеопатор" - висш настойник на императора, който се жени за една от дъщерите му. Следва обаче разваляне на споразумението, а в резултат на това започват военни действия между двете страни. Това води до знаменитата победа на българите през август 917 г. в битката при Ахелой в 917 г. След смъртта на Симеон през 927 г. Устра отново минава за дълго време във византийско владение.

Има основания да се счита, че през XIII век тя е била превзета от Иван Асен II или от неговия син цар Михаил II Асен. Но това също е било за кратко. Липсват конкретни исторически извори за края на съществуването на Устра.

Вероятно тя е превзета от османски войски в средата на ХIV век. Основания за това предположение дава огромна дупка във външната стена.

Крепостта е била проучвана в началото на 70-те години на ХХ век от археолога Стамен Михайлов и историка Иван Балкански, тогавашен уредник на Историческия музей в Кърджали. Намерени са над 1000 метални предмета – железни стрели, бронзови и сребърни кръстчета, медни монети, 14 глинени съда.

В самата крепост

От останките на Устра се вижда, че тя е разположена на площ от 1.29 дка. Крепостната стена е дълга 113 метра, като е дебела в основата 2.8 метра, а в горния край 1.75 метра. На места стига на височина до 8 метра. Камъните на фасадната стена са добре обработени, а от вътрешната страна са ломени, като навсякъде са споени с бял хоросан. Качеството на изработка е много високо и това си личи по значителната запазена част от стената.

За отбранителните цели на крепостта са били издигнати три кули на по три етажа - две правоъгълни и една полукръгла. Подземният етаж на кулите, който е считан за първи, е ползван за водохранилища.

Входът на Устра се намира в най-източната част. Влиза се през малка арка в ъгловата кула и трябва да се изкачат седем високи стъпала, издълбани в скалата. Помещението, служило за настаняване и почивка на охраната, и до момента е запазено сравнително в добро състояние.

В крепостта са открити общо осем помещения, в южната и югоизточната част. Най-голямото е с размери 11 на 6 метра, а най-малкото - 0,5 на 1,70 метра. На няколко места са запазени част от стълбищата.

Още с влизането навътре се виждат невероятни панорамни гледки към Родопите - на юг се е ширнала надалеч низина. Северната и северозападната част е оградена от високи скали. Друга от стените пък е виснала над пропаст, като оттам се открива чуден изглед към планината. На североизток може да се види в далечината друга забележителна родопска крепост - Моняк. Това подчертава неслучайния избор на място за построяване на Устра - така че да има визуален контакт с другите околни фортификационни съоръжения.

Изобщо гледките от Устра си струват цялото усилие за достигането до крепостта - и целият път до село Устрен, и последвалото изкачване нагоре. Друг спомен е сравнително доброто състояние на крепостта, въпреки че за това не са положени усилия от държавата.