24rodopi.com/Общество
„Овцете се задоволяваха с вода и храна, това им беше достатъчно. В замяна щедро предлагаха вълната си, компанията си, а понякога дори и месото си.
„Ако днес се превърна в чудовище и реша да ги убия една по
една, те ще разберат това едва когато почти цялото стадо бъде изтребено –
помисли си момчето. – И понеже ми имат доверие, са отвикнали да разчитат на
собствения си инстинкт. Само защото ги водя до храната им.”
Разсъжденията на овчарчето Сантяго от романа „Алхимикът“ на
Паулу Коелю.
Може би затова толкова често хората се оприличават на стадо
именно от този вид млеконадойни. И по избори, и по битие и каквото се сетите.
Философията на стадния принцип.
Иначе, тези овце се прибират от паша, заели целия път в
района на Чилик. Много опасни, още повече при завой.
Група кърджалийски поети четоха свои стихове пред стадо овце.
ОтговорИзтриванеАкцията им е в търсене на експериментални начини за доказване, че в България все още има място за поезия.
Поетите обясниха, че животните са добри слушатели, събират се лесно за рецитала и търпеливо чакат той да завърши.
Творците определиха проявата като експеримент и посъветваха колегите си да потърсят алтернативни начини, чрез които да докажат, че българската поезия все още не е загубена.
ОтговорИзтриванеНяма овчари – да водят по утро стадата си.
Няма и изгрев – да би като въглен изгрял.
Друга вселена си търсят мечтите изселени.
В цифрова крепост оплаква ги вече духът.
Сякаш са бити и гонени в дивото селяни,
търсили капка надежда и вяра за път.
Няма го старият дъх от реликви и блянове.
Плаче душата ми – твърде ревнив етнограф.
Блеят овце и разнася се песен от чанове –ехо от ехото, чезнещо в звезден ръкав.
Вече не питам забравата чудото где ми е.
В мен е навярно, но скрито от чуждия свят.
Може би в някоя вечер на пълно безвремие
пак ще се върна по сенките – бистър и млад.
Шчо 'и бараш стадо овце от мене,
ОтговорИзтриванекога мене не продаваш за ними?
ОтговорИзтриванеВълкът не може да пази стадото, а то е загубило всякакво чувство за самозащита, останало е само покорството и онези, които се представят за негови загрижени благодетели и пазачи, рядко отиват при него, защото на светло косъмът им придобива истинския си цвят - сивия.
- Огрубяха нравите, интересът клати не само феса, но и цялата държава. Къде отиваме, накъде сме се запътили?
Когато си стаден новинар, пишеш такива неща ! Не можа да се отделиш от стадото, така и ще влезеш в 2923 година .
ОтговорИзтриванеКогато си стаден новинар, пишеш такива неща ! Не можа да се отделиш от стадото, така и ще влезеш в 2923 година .
ОтговорИзтриване