През 2010-та Ахмед Доган "видял" бъдещите "лоши" ГЕРБ и "Продължаваме промяната"

24rodopi.com/Политика

За да си отворим порталите за реалното възприемане на Политическия свят, самите ние трябва да се пречистим и обновим, пише през 2010 година на ДПС Ахмед Доган.

Припомняйки думите на почетния председател на ДПС, от пресцентъра на партията разпространиха текст със заглавие „Защо България няма нужда от герои-спасители? Проницателен анализ на д-р Доган преди 13 години“:

„Основният проблем в дневния ред на страната е намирането на стратегия за изход от кризата, а не разделянето на обществото на добри и лоши, на справедливи и виновни“. Това са думи на почетния председател на ДПС д-р Ахмед Доган, написани преди 13 години, които звучат повече от актуално днес, когато омразата и разделението са пропили политическото ни битие.

Политическият анализ на Доган е написан като послеслов към книгата „Съвременният политически мит” на Самуел Леви. Текстът бе публикуван от лидера на Движението Мустафа Карадайъ в навечерието на рождения ден на партията на 4 януари и в поредното завъртане на рулетката с мандатите за съставяне на редовно правителство, което да изведе страната от множеството кризи, насложени една върху друга. И най-вече на политическата, без чието решение не може да се намери изход от останалите.

Още тогава, в началото на 2010 година, Доган показва язвата, която отвори месианството в политиката с идването на ГЕРБ на власт.

„Търсенето на виновност във всички и във всичко възпроизвежда основанието, върху което Героите - Спасители стават необходими. Затова темата за виновността и справедливостта и показното ликвидиране на „лошите”, е типична поведенческа матрица  на Героите-Спасители в съвременните политически митове“, пише почетният председател на ДПС.

„Експлоатирането на тази тема ги захранва с увереност и енергия. За „съжаление” тази енергия е с нисък потенциал и сравнително бързо се разсейва или прераства в Съмнение. И в това се състои Трагичното при Героите-Спасители. Защото, който не щади другите, не щади и себе си“, продължава анализът на почетния председател на ДПС.

Според Доган всеки садизъм в обществото е форма на мазохизъм.

„Тази логика в поведението на Героите-Спасители подготвя почвата за собственото им отрицание.  В крайна сметка, това е фундаментът и моделът за постигане на Политически катарзис. За да си отворим порталите за реалното възприемане на Политическия свят, самите ние трябва да се пречистим и обновим“, твърди Доган. 

Той е категоричен, че Героите-Спасители изникват от „още неутвърдените демократични норми за силно, а понякога и атрактивно представителство, но отклоняват демокрацията до границата на нейното отрицание“.

Политическият мит се стреми да бъде самодостатъчен, защото превръща властта в самоцел, диктатура и накрая - в условие за катастрофа, предупреждава основателят на ДПС.

Анализът му преди 13 години сякаш предвижда политическата  трансформация, извела първо Бойко Борисов, а след това и „Промяната” на власт. Те влязоха в типичната поведенческа матрица за показно ликвидиране на „лошите”, за да станат накрая нейни жертви.

Чувството за самодостатъчност роди модела ГЕРБ, превърнал властта в самоцел и еднолично управление. Това пък предизвика нова трансформация, самонарекла се  „промяната”, която само за 7 месеца показа, че е просто продължение на модела. Обратната страна на същата монета, но по-грозна и нащърбена. Защото политическият катарзис не се е състоял. Участниците на политическия терен не са пречистени и обновени.

Философската обосновка на политическия мит, която Доган дава, показва защо през изминалата 2022 г. окончателно рухнаха легендите и за „Героите-Спасители” и за „лошите”. „Героите” раздаваха пари от джипката и вкараха страната в аферата „Джемкорп”, „лошото” ДПС осигури 120 лв. за всеки пенсионер, 300 млн. лв. за земеделците, 9% ДДС за детските храни и стоки, за книги и вестници. И гарантира авроатлантическия избор на страната ни.

Не случайно от 2016 г. ДПС призовава за връщане на нормалността в политиката. Нещо, което започва с разговори и диалог – между партиите, институциите, между избирателите и политическите субекти, между властта и гражданите. В диалога Герои-Спасители няма, заклеймяване на опонента – също. Но преди това, както казва Доган, всеки трябва да изживее своя катарзис.