Кърджали - "донор" на работна сила за Европа , 40% от гурбетчиите ни получават между 2 200 и 3 400 лева

24rodopi.com/Общество

„Основната причина за напускане на страната сред хората с най-ниски нива на образование, респективно, без работна квалификация, голяма част от които от ромски или турски произход, най-често е свързана с лошото им финансово положение в България“, отбелязват експертите, провели проучване на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“(ГИТ).

Както 24rodopi.com писа, Кърджали и още 10 области в области в България са най-големите „донори“ на работна сила за чужди държави, основно от Европейския съюз. 

Над 5 процента от населението на Видин, Враца, Габрово, Кърджали, Кюстендил, Ловеч, Разград, Сливен, Смолян, Търговище, Хасково е заминало зад граница през последните 10 години. Предпочитаните държави за полагане на труд през последните пет години са основно държави от ЕС. Водещи са Германия, Испания, Италия, Нидерландия, Гърция, Белгия, Австрия, Франция и Чехия.

В чужбина се чувствам по-добре, но събирам спестявания за България, отговарят 67,3 на сто от гурбетчиите. Всеки 10-ти получава над 4 000 лева в чужбина, почти 40 на сто от нашенците зад граница разчитат на 2 200 до 3 400 лева месечен доход.

По-доброто заплащане е основната причина българите да търсят работа в чужбина. Допитването показва, че близо 96 на сто от „трудовите емигранти“ очакват по-високи заплати от тези, които могат да получат у нас. Надяват се също да спестят средства, които да им помогнат в бъдеще. Данните показват още, че тази мотивация не зависи от образование, материално положение и населено място.

„56% от незавършилите средно образование или изобщо без никакво образование и 44% от тези със средно непрофилирано образование посочват като основна движеща сила невъзможността „да свързват двата края“. Много често това са жителите на по-малките населени места, а трудът който полагат в чужбина е в сферата на селското стопанство, вкл. животновъдство и месопреработване, както и неквалифициран труд в строителството.

При по-високо квалифицираните хора - със средно профилирано образование (69%) и особено при висшистите (72%), мотивацията не е толкова свързана с липса на алтернативи за оцеляване, колкото с очаквания за по-добри работни перспективи, които приемащата страна им предлага. Нерядко тези хора говорят и чужди езици, което им позволява по-лесно да се реализират в сферата на услугите или търговията – напр. като служители в магазини, заведения и др.“, пише в анализа.

Малко над половината от участниците в проучването (55%) намират за важно чрез пребиваването си в чужбина да придобият нови умения и по-висока квалификация. Такова разбиране е по-често срещано сред най-младите (във възрастовата група между 18 и 30 години), които заминават с по-високи очаквания и амбиции по отношение на реализацията си. Хората от по-горните възрастови групи (над 46-годишна възраст) пък са сравнително по-песимистични, като сред тях оценките са значително по-поляризирани. Общо малко над една четвърт (27%), от друга страна, категоризират възможностите за повишаване на квалификацията в чужбина като „средни по важност“, а други 18% - като „по-скоро маловажни“.