На дъното: Зверовете от бутилката – кръвта по френския ключ

Жельо МИХОВ/24rodopi.com/Общество/Регион

Управление на автомобил в пияно състояние, кражби, закана за убийство, три пъти в затвора…

С тези мисли от биографията се събуди П. Чорлав, замацан поглед. Очите подириха огледалото в тоалетната, до която едва се дотрази. Гледка страшна. Кървясали очи, подуто лице.

Някога П. се мислеше за красавец. Ама алкохолът му е*а майката. В затвора можеше да има погалване, но като белег остана единствено счупения нос.

Завъртя глава, за да огледа двата профила.

Бе все същото, грозно и изкривено.

Спомни си го, като че случило се преди минути.

 

Един от етноса го бе фраснал с юмрук.

 Ясно чуваше звука от потрошената кост. Болката щеше да му пръсне очите. Кръвта се нахвърли върху плаката на Мис Плеймейт над русенското легло.

Две шепи вода върху лицето изтриха тъпия спомен от затвора. Мразеше го. Мразеше и всичко навън. Болеше го главата. Сърцето блъска, подивяло. Ръцете треперят.

Снощи се бе напил като за последно.

Помнеше затвора, но бе забравил какво е преглъщал преди само няколко часа.

Изсекна се и се отправи към стаята.

Жената спеше още. Беше се запознал преди месеци с нея. Живееше при нея. Спеше с нея. Но от пиене не правеше нищо с нея.

Бе просто една „Нея“.

Бе го приютила. Преди това бе на общежитие. Бе дошъл в полите на Родопите, за да работи в строителството. Инак от Бургас. Запознаха се и тя го прибра.

Бе още много рано сутринта. Мерна ракията на масата. Сипа си и започна да пие отново. Барем главоболието и треперенето изчезнат.

Запали цигара. Втора, трета. Двеста грама ракия изчезнаха.

Тръгна за работа на обекта.

 

***

 „Тъпа шизофреничка!“, помисли си за „Нея“, когато се прибра от обекта. „Добре, че й спрях хапчетата, че я правиха парцал“, допълни наум.

П. й даде наденици, за да ги изпече, докато той отиде до магазина за още ракия.

Когато се върна и седна поиска чаша. Наля догоре и продължи да пие.

„Дай яденето!“, заповяда.

Надениците му се сториха прегорели.

 

Цял ден на обекта. Живот съсипан. Много, но все недостатъчно ракия.

 П. скочи и грабна френският ключ, който бе до чешмата.

Ударите се сипеха с опияняваща методичност. Чуваше пращенето на костите.

Удряше я по тялото, краката, ръцете. Удряше я с бесовете на целия безсмислен свой живот.

Замахваше с пот на челото. Слюнки от устата.

Прегорялата наденица изгори и душата му.

Удряше, докато тялото под него не спря да се движи.

 

Отпи от чашата с ракия и седна до трупа, за да отдъхне.

 Измори се повече отколкото на работа. Едва си поемаше дъх.

„Трябва да откажа цигарите“, си рече. Задъхваше се.

Захвърли настрани френския ключ. Тежеше около килограм и половина.

Пак пи, а после заспа. До трупа на жената, която единствено в този свят го приюти…

 

***

П. се събуди с адско главоболие. Стана и отиде до тоалетната. Пак съзря разбития си нос. Огледа профилите с кървясали очи. Треперещите ръце едва оплискаха лицето с вода. Имаше кръв по него. Не помнеше дори какво е ял.

Сети се за френския ключ. Трябваше да развие нещо под мивката с него. Не помнеше добре какво точно.

Върна се в кухнята, за да потърси малко ракия. Видя жената и ритна леглото, за да стане.

Тя не помръдваше. Изрита пак.

Същото.

Същото като всеки ден…

 

***

 

Една истинска история. Гнусна като тинята. Но по-дълбока от нея.

17 години затвор за П…

Общество, затънало до гуша.