24rodopi.com/Общество
„През последните години обликът на града се промени коренно. Центърът се обнови, всички улици са асфалтирани. Ардино е много спокоен, зелен, подреден град и е едно прекрасно място за живеене“.
Това споделя 81-годишният бивш учител и възпитател от родопския
град Мюмюн Алиосманов. Срещаме
го в дома му на ул. „Бели брези“.
Как е минал животът му и как изглежда Ардино през неговия
поглед?
„Помня като
дете, че в центъра имаше една джамия, един дървен мост и няколко къщи. Много
съм щастлив от факта, че сградата на гимназията бе ремонтирана. В днешното
възпитание на младото поколение липсва уважението към по-възрастните. Сегашните
деца не се възпитават добре в училище. В наше време ние учихме на доброта,
честност, почтеност и уважение към човека“, казва Мюмюн.
Той с болка
споделя, че сегашните ученици са коренно различни от тези, на които е преподавал. По думите му
най-ценното, на което трябва да възпитаваме децата, е уважението към по-възрастните.
Мюмюн Алиосманов е роден през 1942 година в ардинското село Ябълковец. Основното си образование завършва в родното си село, средното в гимназията в Ардино, а висшето в учителския институт „Св. Иван Рилски“ в Станке Димитров (Дупница) със специалност „Изобразително изкуство“. Казармата изкарва в поделенията на Строителни войски в Мадан и Крумовград.
„След
уволнението ми се прибрах в родното си село Ябълковец. Тогавашният директор на
закритото вече Основно училище „Н. Й. Вапцаров“ Сюлейман Азизов ме назначи като
редовен учител. След като изкарах една година, реших да кандидатствам в
учителския институт в Кърджали със специалност „Математика“. Поради беднотията
бях принуден да прекъсна образованието си в Кърджали. След което постъпих на
работа в Захарния комбинат в Пловдив. После кандидатствах в учителския институт „Св. Иван
Рилски“. Бил съм учител в закритото вече Основно училище „Кл. Охридски“ в село
Кроячево, учител и възпитател в бившата Климатична гимназия“, казва
Мюмюн.
Свързва
живота си с Виждан Алиосманова, дългогодишна медицинска сестра. От брака си
имат двама синове, които отглеждат и възпитават с много обич и отговорност.
Радват се на уважението и любовта на една внучка. „Целият ни живот е минал в
сговор и разбирателство“, допълва бай Мюмюн.
Гюнер ШЮКРИ, Ардино
Сега е обратното
ОтговорИзтриванеНие като бяхме деца наричха ни пич
Сега така трябва да е
Нека е прав този който не е грешен
А не възрасзта
Децата се възпитават в семейството .Родителите са тези които трябва да научат децата си добродетели .Кой е виновен че някои деца не посещават училище ,че не им се учи, че се държат арогантно , че пушат в двора на училището ? Не е виновен учителя виновни са родителите им които ги възпитават по този начин да имат само права без задължения и ценности . Когато едно дете не уважава учителя си в детската градина, учителя си в училище, преподавателя си в университета, той няма как да уважава колегата си на работното място ,възрастните хора а може би и своите родители .Едно дете е проекция на поведението на своите родители .
ОтговорИзтриване