Поредна изтъркаляла се година. Преминала толкова бързо. Сякаш капчица пот по морното чело на Веско Маринов на поредното повторение на концерт, излъчен я за Коледа, я за Великден.
Животът тича като маратонец с вест за победа и загуба,
радост и печал. Тъй е то. Кръговрат на усещания. Жигосване на тялото със
спомени. Белези от възприятията за действителността.
Един живот не е само във фотоалбумите.
Той е навсякъде. По шевовете, овехтелите дрехи, монетите,
останали в стария панталон. Той е малка вселена. Част от голямата, но в
собствен ход. Лабиринт от търсене на същността, смисъл, дори в безсмислието.
Лутане в себе си. Безпорядък от гениалности и чисти тъпанарщини.
На един мечтата му била да бъде олигарх, на друг боклукчия,
на трети-събирач на спомени.
Как да се опише дори една година живот?
Чрез неговите абсурди, за да се оцени останалото…
Рулетката на битието: Ученикътпиян в двора, студентът дрогиран, Ванеса чака еврото - четете тук
Mислите ми са нестройни
ОтговорИзтриванеи се люшкат в грубия бийт
на шамански тъпан
ти ще платиш сто хиляди долара
за екскурзия до луната
а аз ще бия щипещи комари
докато броя звездите...