Една приказка за 40 години любов, започнала в града под белите брези

24rodopi.com/Общество

„Когато видях Мария за първи път тя беше пълна с енергия, тичаше напред-назад. Помислих си, че е като сърничка и веднага поисках да се запозная с нея“ - с усмивка на лице си спомня Васил за първия път, в който вижда Мария.

40 години заедно… В Деня на любовта ви представяме красивата история на двама наши колеги - Мария и Васил Вътеви, съобщават от "Дънди Прешъс Металс".

Приказката им започва на 16 април през далечната 1982 година, когато Мария е едва 19-годишна, а Васил е на 21. Съдбата ги среща уж случайно в Ардино, където Васил изпълнява своята редовна военна служба.

Мария споделя, че за нея това е любов от пръв поглед. Срещали се винаги в неделя в ранния следобед и ходели на кино тайно в местното читалище. По-късно, след като приключва военната служба на Васил, той се връща в Челопеч и продължава своята работа в рудник „Челопеч“ като шлосер-помпиер към пречиствателна станция. Мария остава в Ардино. Двамата продължават да си пишат писма. Васил пази неговите и до ден днешен.

Мария е убедена, че това е краят. „Не мислех, че отново ще се върне. Все пак нашата любов беше забранена. По онова време през 80-те години хора от различни етноси не можеха да бъдат заедно“ – разказва тя.

Но Васко се връща вече решен да вземе Мария със себе си. Родителите на Мария подозират, че тя тайно се среща с някого, затова й скриват паспорта. По време на тайната среща Васко предлага на Мария за избягат. Същата нощ, без много да му мисли, тя тръгва със своя любим, без да споделя с никой, без да вземе документите си, без лични вещи, без дори да се сбогува. И така ръка за ръка, заедно, двамата младежи бягат и се женят през декември 1982 година.

На тогавашното работно място на Васил, намиращо се на помпената станция към рудник „Челопеч“, имало свободна позиция. Така Мария започва своя професионален път в предприятието като лаборант.

„Целият ми трудов стаж премина в „Дънди Прешъс Металс“. През годините бях на различни позиции. Имаше тежки времена и съкращения. След като се преместих от пречиствателната станция, отидох да работя като шофьор в гаража. Тогава карах москвич и много се радвах. Напред във времето реших, че искам да работя под земята, за да мога да хвана категорията и да се пенсионирам рано“ - споделя Васил и успява да го направи.

„Преди време Васко беше хижар на хижа „Мургана“. Цели 6 години съм пътувала след работа до хижата, за да бъдем заедно“ - казва Мария.

Със сълзи на очи и нежелание да се връща към този момент, Мария си спомня как преди години след силен снеговалеж Васил остава приклещен в хижата цели 8 дни. „Мислила съм го всяка минута. Плачех и се притеснявах за него. Притеснявах се адски много, че ще остане без храна и без лекарства“.

Осигурена е фадрома от „Дънди Прешъс Металс“, която да почисти пътя. Първият ден, когато фадромата тръгва не успява да почисти пътя до край. „Стоях на метри от мъжа ми, гледах го и плачех, той също плачеше, че не можем да се прегърнем. На следващия ден ми казаха, че почти са стигнали до хижата. Тръгнах със сина ми. Стигнахме до завоя, точно преди хижата. Фадромата беше единственото нещо, което ни делеше. Когато проби пътя усетих истинско щастие и облекчение – бях в прегръдките на Васко“ - разказвайки това в очите на Мария и Васил блестяха сълзи.

Мария и Васил са пример за една истинска и чиста любов, за която са готови да направят всичко. Тяхната приказка е от тези, които четем в книгите и гледаме по телевизията.

„Съдбата си знае работата. Тя събира хората, които се обичат, сродните души. Ако се върна 40 години назад и имам възможността да разговарям с моето 19-годишно момиче аз бих ѝ казала, че адски се гордея с нея. Благодаря ѝ за смелостта, която е имала, за дръзкото решение, което взе тогава и за това, че последва сърцето си. Отново бих постъпила по същия начин“ - споделя Мария.

Тази година двамата празнуват 40 годишнина от сватбата все така влюбени и единни.

Радват се на техните деца и внуци, живеят пълноценно и споделят всеки момент заедно. Винаги са усмихнати и рамо до рамо.

Споделят с нас рецептата за щастливия семеен живот – взаимен компромис, разбирателство и много любов!

Снимки: Личен архив на семейство Въчеви