Ще издържат ли сградите у нас на силни земетресения? Проф. Кисляков: Опасно е, хората на своя глава правят преустройства

24rodopi.com/Общество

В Кърджали има сгради, които са напукани и без земетресения, особено в квартал „Възрожденци“. Най-некачествената сграда е в началото на новия мост.

Ще издържат ли сградите у нас на силни земетресения? Въпросът е отново актуален, след огромната трагедия в Турция.

„Както и да е проектирана една сграда, винаги може да се случи въздействие, което да надвиши проектното натоварване. Тогава може да се стигне до разрушение", заявява проф. Димитър Кисляков от Националния център по сеизмично инженерство при УАСГ в студиото на "България он еър".

"Архитектът предвижда строителна конструкция на сградата. Задачата на инженер-конструктора е да осигури стоенето на сградата. Понякога се налагат промени. Работи се със строги предписания, няма място за своеволия", твърди експертът и подчертава: Грамотното проектиране при строителството на новите сгради може да осигури максимална защита при бедствия.

"Качествени проучвателните работи - трябва да се знае къде е сградата, върху каква основа, също и грамотно проектиране и качествено изпълнение. Панелните сгради са различна система за строителство. През 2021 г. завърши голям проект с бенефициент Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" към МВР, в който беше разработен план за управление на риска при бедствия", казва проф. Кисляков.

По думите му проблемите на панелните сгради са свързани с това, че хората на своя глава правят преустройства, като избиване на носещи стени, греди, т.е. самоволно се намесват и променят конструктивни елементи.

"Това е опасно. Би могло да има сериозни последици. Един от начините за контрол е такива преустройства да бъдат забранени, ако няма становище на инженер-конструктор. Много се говори за санирането на сградния фонд. По смисъла на науката това саниране трябваше да бъде съчетано с конструктивно обследване и евентуално да се изпълни санирането", категоричен е проф. Кисляков. Според него проектирането и изпълнението се изпълнява според наредбите, но проблемен остава старият сграден фонд, който не е проектиран и изпълняван с оглед на антисеизмични изисквания.

България има сеизмична карта и колкото по-застрашени са местата, толкова по-големи са изискванията при проектиране, твърди пред БНР проф. Петър Павлов, ръководител на Националния център по сеизмично инженерство.

"Сеизмично най-опасните райони у нас са Кресненското дефиле, района между Търговище и Провадия, както и Чирпанска низина. Изискването при проектиране е да могат да издържат на земетресение като вчерашното в Турция. За останалите райони е малко по-ниско", уточнява експертът.

„97% от територията на България е застрашена от сеизмични явления и е на второ място в скалата на потенциалния риск от земетресение. В България зоните с най-висок риск от земетресение са разположени около Благоевград, София, Шабла, река Марица, Велико Търново и Горна Оряховица“, е отбелязано в технически доклад за земетресенията, който е продукт на европейския проект за гражданска защита EVANDE (Enhancing Volunteer Awareness and education against Natural Disasters through E-learning).

Според Геофизичния институт към БАН, 98% от територията на България е застрашена от сеизмични въздействия с интензитет от 7 и по-висока степен. (51% до 7-ма степен, 28% до 8-ма и 19% до 9 и по-висока). 6 340 000 души, което представлява около 80% от населението в страната живеят в тези райони. Щетите в отделните райони могат да бъдат частични или пълни – 26% от сградите.

На снимката: Карта на сеизмичните рискове, показваща максималните стойности на ускорение на земната повърхност с период на повторяемост 475 години (Български институт по стандартизация)