Няма номинации, няма питане на най-дребната партийна структура. Оправданието - няма време.
Така се правят избори. Така се правят листите с мълчаливци в партиите.
Вече виждате.
Референдумите са нещо гадно. Новата опорна точка на „маститите“ псевдо журналисти. Това ви облъчва от всяка т.нар. „национална телевизия“. Защото сте прости и нямате право на мнение. Че току-виж сте изменили на предначертаната програма.
Идват избори, радвай се народе, ще избираш. Вотът се оказа единственото доказателство, че още има някакво население из опосканата ни родина.
Какво свършиха?
Какво свършиха всите партии в последното Народно събрание, което по същество се оказа клуб по интереси. Чужди, естествено.
Първо решение - оръжия за Украйна. Второ - Изборен кодекс. Трето и пето са без значение. Последното бе за някаква изнасилена декларация за Гладомора из руските земи преди 90 и кусур години. Ярък кресливец на това бе един бивш певец. То все бивши в нещо си из политиката на страната. Я бивши комунисти, я бивши чеда на третия ешалон хрантутници на партията-майка, но сега…, „богати като Крез“, че и от „правилната“ страна.
Нито дума за инфлация, спекула, умиращия по къде ли не народ. Не, това население ги дразни. Искало референдум, демек да го питат. Ама то просто, няма право да дава акъл.
Тъй разсъждава елитът на „нацията“. Демек, първите сред глупаците. И понеже не са особено умни, та да преговорим и за Гладомора.
Настъпва в Съветския съюз, когато никой не признава тази държава. Нито валутата й. Съюзът иска строежи на заводи и технологии.
Плаща, но… Никой не ще рубли, особено американците. Те искат жито. И целият добив на територията на Украйна заминава.
Американците отказват злато, искат храна. Това оставя тази територия, а и Съюза без хляб. За две години, докато засити стомасите отвъд океана. После няма проблем.
Кой е виновен за Гладомора?
За сегашните партньори, които искаха да сринат София и да я превърнат в картофено поле, не бива да говорим.
Шшт, тихо.
Но сегашните отрочета на тогавашните върли комунисти пишат декларации.
Шизофрения.
Искат и едва ли не линч за всеки инакомислещ.
Трагедия на падението.
За още малко време.
Нито дума за Гладомора в родината им
Впрочем, те нямат такава. Те се гнусят от всичко родно. Те търсят „пища в чуждия разврат“. Добре охранени, шкембелии, те ненавиждат всичко родно. Празници, религия, патриоти, герои, за тях те са… минало.
А бъдещето е тяхно. И няма място за народа в него. Той не трябва да бъде питан. За каквото и да било.
„Ей ти супа, нещастнико, целувай евроръка!“
Овехтяло, износено, изтрито, окъсано. Състоянието на евроселото Батковци. Като отражение на душевните трепети на британски скептик при Брекзит. А може би и загатващо бъдещето на Стария континент след въвеждането на насекоми в менюто.
Това трябваше да е музей на открито. Надписите едва си личат, дървените експонати губят от себе си ден подир ден. От знамената на всички държави в Евросъюза има само останки. Малко от това на ЕС и един парцал, по който личат цветовете на Великобритания.
Мечтата за евроселото бе погребана с неговия създател. Мъжът, който сътвори това, е покойник от 6 години. И няма кой да се погрижи за труда му. Останала е здрава само табелата на пътя между Момчилград и Крумовград, която упътва за „евроселото“, като предложение за туристите.
А в него едва 6 семейства.
„През лятото сме около 9“, споделят тримата старци на чешмата в музея на открито.
Стоят и чакат. Автомобилът, който да им донесе „Топъл обяд“. Няколкото лева, претворени в първо и второ, с по къшей хляб. Една програма от Евросъюза. За отрудените грохнали хора от евроселото. Веднъж в седмицата им се полага и десерт.
Колата пристига и те грабват торбичките. След това бързат към домовете си.
Навън е студено, а те са обути с тънки галошки.
Евроселото, което загива като една мечта за нещо по-добро. И са благодарни на „ръката“, която ги храни...
Вече започнаха бягствата от една партия в друга
Еврото е голям стимул. Вече започнаха бягства от една партия в друга. Заради идеали? Не, не се заблуждавайте. Само заради еврото. Но не и Еврозоната, а пачките, чекмеджетата.
В България се вихри политика на долапите, от години, кой колкото може да задели в саркофага на собствената си присъда. Вие нямате значение. Важни са парите.
Сега обаче ще ви обясняват колко сте ценни и колко този вот е важен. Важен за тях, не за вас. Вие сте простите, които нямат право на мнение.
Само и само да се намърдат там, където смятат, че им е мястото.
Едни окъсани обувки от друга епоха
Стар гараж, превърнат в ателие. Вътре цялата обстановка навява студ. Говори за него, бори се с него. Скромно обзавеждане, всичко вехто като мъжа в помещението. Пуснал е малка печка до краката си, покрил е бедрата с одеяло. Сух, прегърбен, с шапка на главата. До него древна шивашка машина. Срещу нея озъбената влага от стената. Няколко счупени орехчета до вехта обувка.
Така закусва Юнус Юмер. Чопли орехчетата на работната си маса.
Мъжът е на 86 години. Казва, че от шест десетилетия е обущар. Освен него имало още един в Крумовград. Поправя обувки, но все по-рядко.
„В петък идват на пазара и си купуват нови, евтини. Много малко хора дохождат“, казва възрастният мъж.
Преди се е печелило. Сега не.
„Ептен ще оставиме всичко“, допълва.
Пред него има обувка от друга епоха. Стара, с отделена подметка. Трябва да я поправи. Чифт за нечии бедни крака.
„Ще шия, ще лепя, ще струва 10 лева“, казва още Юнус.
Бедният обущар, който поправя обувките на най-бедните.
Най-бедните, които имат глас само по избори, но за да ги питат за нещо друго няма право. Защото са прости.
Така ги наричат. Те знаят що е нямане. И трябва да мълчат.
Ядосайте се, бе, просто се ядосайте, заради тези поне ваши братя, старци, окаяни хора.
Само за тях, не за вас!
***
Един въпрос, който е много важен. Имате ли усещането, че сте част от Европейския съюз, освен че ходите в Гърция само с лична карта?
Огледайте се, кое ви е наред? Дупките, кучетата, заплатите, самочувствието?! Милиарди, които потънаха.
Усмивки, които гледате.
„Празни“ чекмеджета.
Дори политиците ни не забогатяха, по дяволите.
Ако ги питате…
ЕС ви превърна в безправни роби.
Вот след вот народът се претворява в единствената опозиция.
На снимките:
-Гладомор?! Той е на 86 години и яде орехи, докато оправя обувки за бедняци…
-В очакване на подаянието „Топъл обяд“
Как исках да ме помниш като стих,
ОтговорИзтриванено не от тези, дето натъжават!...
Стотици думички за теб редих
с надежда те да те развеселяват...
За твоята усмивка как копнях!...
Сънувах, че разцъфваш като цвете,
в очите ти звънлив кънтеше смях
и ехото достигаше небето...
Но днес край мен владее тишина
и няма шум от стъпките ти леки.
И търся те из цялата земя,
и бродя сам по нашите пътеки...
Не мога да напиша весел стих,
от мен това сега не го очаквай!
Затуй безмълвно моля те: "Прости!
Стихът ми може само да разплаква!..."
От партииите никаква полза за бедното и чумавото стадо макациии..полза имат само партийните Калинкииииииии по места...фактите сами си говорят
ОтговорИзтриванеЕвропа е „Топъл обяд“
ОтговорИзтриванеТрудно е да си прост в България , защото конкуренцията е гoляма...
ОтговорИзтриване: D
Ако дойде някой да ми иска гласа,ще му избия фасона.
ОтговорИзтриванеВсеки народ заслужава съдбата си. В Швейцария защо е добре. Ми защото като са си изграждали държавата, не е имало мълчаливи и смирени българи. Щом няма гражданско общество за каква държава говорим. Каквото правим днес, това ще се случи утре.
ОтговорИзтриване