ВИДЕО: Живот като мелодия от саз: Под земята, по морето, до скалите на траките

24rodopi.com/Общество

Пръстите изтръгват нежна мелодия от саз. Той свири в унес, сякаш е далеч от уютната стая в къщата си. Не след дълго спира. Болят го пръстите, не може да държи музикалния инструмент продължително време. Въпреки, че му се иска и то много. Да е понесен с мелодията обратно в онова райско кътче, където е работил най-прекрасното нещо на света…

С възрастта все повече усеща болката в ръката. Спомен от един ужасяващ инцидент, случил се в мината на Ерма река.

„Беше през 1980 година. Работих като миньор. С бургията уцелихме невзривена бомба, от нашите. Последва тътен, а двамата ми колеги загинаха на място. Аз получих наранявания по лицето и ръката. Тогава ме пенсионираха“, разказва 66-годишният Джевджет Исмаил.

Сърдечният родопчанин живее в момчилградското село Кос. Пътят до него е изпитание за сетивата. Наклон, тесен мост, долу дере и река, навред скали и камънаци.

Цялата тази гледка Джевджет вижда от прозореца си, срещу печката.

Работил под земята, а след това…

„През 1989-та година заминах за Турция. И захванах най-хубавата работа на света. Девет години бях рибар. В Бодрум. Раят на земята е заливът Гьокова. Няма по-красиво място“, споделя мъжът.

Там, където се срещат Егейско и Средиземно море. 66-годишният родопчанин е работил в рибно стопанство. Тогава продукцията се е изнасяла за Холандия.

От безбрежната синева на морето към скалите, където са бродили траките.

След това Джевджет се прибира в Кос. До малката река Буюк дере. Сред скалите, където все още личат шарапаните на траките.

„Природата сякаш ни наказва. Отнема ни. Като малък тази река беше пълна с риба. Сега вече няма. През лятото пресъхва. Сега идват хора да търсят друго…“, казва Джевджет.