Венцислав Венков/24rodopi.com/Общество
Къщата в Истанбул, в която е подписан договорът, който дава свободата на България. Това е най-красивата къща, в най-баровския квартал на Истанбул „Йешил кьой“.
Двата й
етажа и мансардата се издигат като бял кораб сред море от зеленина. Оценява
се на близо 10 млн. долара. Турските власти са я обявили за паметник на
културата с първостепенно значение. Дори и вътрешните ремонти се извършват със
специалното разрешение на Службата за исторически паметници.
Такива
домове в мегаполиса има много. Къщата на
улица „Истанбул“ в „Йешил кьой“ обаче е кръвно свързана с българската история,
защото в нея на 3 март, в 17 часа, през 1878 г. е подписан Санстефанският мирен
договор.
В
тогавашния ловен дом на султан Абдул Хамид е сложен краят на Руско-турската освободителна
война и е постигната независимостта на България, Румъния, Черна гора и Сърбия.
От този ден Европа не е същата. На нейната карта се появяват няколко нови
държави, сложен е краят на многовековното робство за балканските народи.
Нищо обаче
не припомня историческото значение на мястото, където е подписан мирът. Няма
дори табелка с надпис, който да припомня, какво се е случило тук. Малкото
градче Сан Стефано, което тогава е било извън Цариград, отдавна е погълнато от
многомилионния град. Изчезнало е и името му, сега кварталът се казва „Йешил
кьой“ („Зелено село“). Никой от старите цариградски българи не знае къде се
намира къщата. Местонахождението й е
неизвестно и за хилядите наши изселници покрай Босфора. Никой български турист
също няма да бъде заведен там, за да постави стръкче цвете в знак на
признателност.
Подобни
исторически места в други държави, които са чертали европейската карта отново,
като Потсдам, например, отдавна са превърнати в музеи. И всеки патриот може
поне за миг да вдъхне от атмосферата на случилото се преди години.
С много
питане и обикаляне мисля, че я открих. „За къщата на духовете ли става
въпрос?“, попита възрастен зарзаватчия. Човекът обясни, че преди години къщата
е била много занемарена и заради призрачният й вид хората й измислили името
„перели кьошк“ (от тур.ез.
къщата на духовете). Той показа и точното място.
От къщата на духовете обаче няма и помен.
Масивна ограда с денонощна охрана дискретно отделят от уличния шум дома. Личи,
че е частен дом, в който живеят богати хора. Така се и оказва. От 5 години това е домът на
семейството на видния турски индустриалец Данъш Кьосе, който живее тук със
съпругата си и трите им деца.
Домът е в
общ парцел с още няколко модерни четириетажни кооперации, опасани от обща
ограда. Налага се три пъти да обяснявам кой съм и защо търся собствениците.
Първо на пазача, след това на икономката, и накрая на стопанката. В дома се
оказва само съпругата на турския бизнесмен Данъш Кьосе. Тя е симпатична
52-годишна жена, която гостоприемно ме кани да вляза. Това не е типично за сама
жена туркиня вкъщи, но по-късно ще се убедя, че за семейство Кьосе не важат
някои от типичните ни представи за турците.
Семейството
на Неджля и Данъш Кьосе купили къщата преди 5 години. Дотогава тя е била
собственост на семейство Хамди – трима братя, сват и ортак, които били общи
собственици на сградата. Владеели я поне от 20-30 години, но не са живели там.
Преди тях собственици били албанци. Фамилията Хамди дълго не могли да решат кой
да я стопанисва, жените им се изпокарали, изоставили я и тя се превърнала в
руини. Вероятно от това време й излязъл прякорът Къщата на духовете, защото
имала твърде призрачен вид.
„Купихме къщата за 1,5 млн. долара, още толкова
дадохме за ремонт. Сега стойността й сигурно е 10 милиона долара, но никога не
бихме я продали“, казва Неджля ханъм.
Жената е
чувала от предишните собственици и от хора в квартала, че в нея е подписано
някакво важно споразумение, заради което е обявена за исторически паметник. Но
не знае подробности. Не могат да правят никакви подобрения нито вътре, нито по
фасадата на сградата, без да я съгласуват с Независимата служба за исторически
паметници.
Главата на
семейството – Данъш Кьосе, е собственик на две фабрики. Едната е за
производство на машини за шиене, гладене и боядисване на дрехи, другата – за
бои. Бизнесът му очевидно върви добре, защото стопанката дискретно споменава,
че имат и голяма яхта. Двете дъщери на семейство Кьосе са завършили висшето си
образование в САЩ и вече са включени в семейния бизнес.
„Странно нещо е съдбата. Само преди броени дни
малката ни дъщеря сключи първата си сделка за продажба на машина от фирмата на
баща си в чужбина. Познайте с коя държава? С България. А днес вие идвате тук“,
казва Неджля.
С
недоумение за повода на посещението тя разказва, че не е търсена нито от
български власти, нито от дипломатическите ни мисии, нито от туристи през
годините, в които живее тук. „Е, може да са идвали, когато не съм била у дома“,
дипломатично подхвърля жената.
Накрая, когато стопанката разбира истинското
значение на къщата си за българската история и осъзнава, какво всъщност се е
случило в хола й, се съгласява нашата държава да постави паметна плоча на оградата. Прави уговорката, че това трябва да
се съгласува с местните власти. Но уверено казва, че това би било голяма чест
за нея и за семейството й. Нещо в погледа й обаче подсказва, че не вярва това
да се случи. След като толкова години тази къща е останала забравена
за България...
Венцислав
Венков
Да,... когато и турските делегации присъстват на Шипка, за да прочетат по една молитва за падналите турски войници.
ОтговорИзтриванеДемек свободата е дадена в Турция.
ОтговорИзтриванеДа на Бял Кораб
ИзтриванеНе е вярно, къщата в която е подписан Санстефанският мирен договор е разрушена при земетресение и не съществува днес.Тази, която сте публикували е друга къща, в която е отседнал руски генерал.Не подвеждайте хората с непроверена информация.
ОтговорИзтриване